15.9 C
София
понеделник, 27 юни 2022 г.

Звездата от „Братя“ Стойо Мирков: Преди да стана актьор, бях надежда във фехтовката

Стойо Мирков стана масово известен след участието си в сериала „Братя“, в който се превъплъти в образа на инспектор Калин Йосифов. Актьорът е роден в Плевен, но израства в Бургас. Завършил е класа на Стефан Данаилов заедно с Асен Блатечки, Иван Бърнев и Стефания Колева. Играл е в Сатирата, в „Сълза и смях“, в Плевенския театър и „Зад канала“. През 2004 слиза от сцената и се захваща с бизнес. „Братя“ е голямото му завръщане пред камерата.

-Г-н Мирков, приключиха снимките и епизодите на „Братя“ от втория сезон. Липсват ли Ви сериалът, снимачният процес и колегите?

-Първо ми се иска да благодаря на всички, които са припознали “Братя” като сериал, който си заслужава да се гледа, защото те са осмислили труда ни. Принципно не обичам да определям емоциите си с думи, защото всеки чете субективно и разбира думите по свой начин, но накратко казано – „Да, липсва ми“. От началото на снимачния период за първия сезон до днес измина близо година, в която основните ми творчески вълнения са свързани със сериала и мисля, че е нормално сега да усещам празнина, но е смесена и с други чувства, разбира се. Има и удовлетворение, задоволство, а и в момента се наслаждавам на малко почивка, повече време за семейството и за себе си, което е много хубаво. Липсата я свързвам най-много с част от колегите, екипа и творческите предизвикателства.

-Във втория сезон героят Ви Калин претърпя голяма трансформация. Сблъскал се с предателството на жена си, той показа неприятните черти от своя характер и част от зрителите го критикуваха заради поведението му. Вие имахте ли противоречия с неговите действия във втория сезон?

-Ако трябва да съм точен, героят ми се срещна с предателството на своята съпруга още в края на в първия сезон, а във втория се опитваше до го преживее, но пък предателствата се натрупаха и от страна на други негови близки. Сценарният екип „втвърди“ характера и поведението на Калин и го постави от страната на антагонистите, за да покаже и тъмната част от него. Защото, както в живота, така и в “Братя”, няма само положителни или само отрицателни характери, няма добри и лоши. Всеки носи в себе си частица добро, но и своите демони, своите лични страхове. Такъв е и Калин, който получи няколко големи удара в живота и те разкриха слабостите му – че не може да прощава, защото колкото и да е лоялен и предан, когато го предадат,

болезнено губи вяра и показва друга част от себе си.

В първия сезон той беше щастлив и доволен от своя живот, но във втория загуби всичко, което обичаше и започна неговата голяма вътрешна борба – това го направи по-жесток и праволинеен. Борейки се срещу огромната болка в душата си, той сякаш ослепя за болката на другите. Затова действията му бяха критикувани от зрителите. Накрая се пребори и прости, но за да се изправи и да се помири със собственото си наранено достойнство, му костваше ужасно много сила на характера, а също и време за съвземане. И както понякога се случва в живота, докато се осъзнаеш, става твърде късно. Аз не съдя постъпките на героите, които играя, а се опитвам да ги разбера, оправдая и защитя пред зрителите. В този случай беше трудно заради дълбоката трансформация, но се надявам поне отчасти да съм успял. За актьора е много важно да обича героя си, за да го изгради по-убедително. Някои от постъпките на Калин бяха крайни, което пък, от друга страна, е интересно предизвикателство за мен. Казано образно, сценаристите и режисьорите са богове, а актьорите сме техни жреци и задачата ни е да предадем посланията достатъчно убедително.

С Искра Донова играят съпрузи в „Братя“

-Йоанна Темелкова сподели, че събитията с нейната героиня са повлияли емоционално и психически много и на самата нея. При Вас имаше ли момент, в който Ви беше трудно да се „откъснете“ от Калин и това, през което той преминава?

-Разбирам какво иска да каже Йоанна и й съчувствам, защото наистина нейната героиня премина през доста тежки и емоционално изцеждащи състояния. Изграждането на защитни механизми в психиката на артиста е част от професионалното оцеляване, защото работим с емоциите си. Колкото са по-силни тези защити, толкова по-гъвкав и издръжлив е актьорът в този емоционален маратон. На сцената и на екрана ние изживяваме стотици крайни състояния, които няма как да не оставят следи в психиката ни. Аз съм изгубил голяма част от резистентността си и също като Йоанна доста се повлиях. Вярвам, че всеки творец дава част от душата си на творбата, слива се с нея и няма как тя да не остави отражение и следа в реалността му. Надявам се и аз скоро да се отърся от полепналите тежки емоции, преживени от Калин и останали в мен.

-Промени ли се отношението на хората, които Ви спират по улиците, заедно с развитието, което настъпи при Калин? Дават ли Ви съвети, укоряват ли Ви?

-Да, разбира се, защото, ако си успял да пресъздадеш емоционалното състояние на образа, тези усещания преминават и към зрителя. Хубаво е, че хората толкова се вълнуват от сюжета и от това, през което преминават нашите образи. Така че отношението рязко се промени и Калин вече е „в немилост“. (смее се) Даваха ми и продължават да ми дават съвети, да укоряват Калин. Особено дамите, доста емоционално приемат сценарното развитие на инспектор Йосифов. Даже бих казал, че поемам част от горчивината към героя и в личен план – неприязънта към Калин преминаваше в неприемане на мои личностни характеристики, а нападките понякога минаваха границата на приемливото. Доста е трудно за някои зрители да разграничат екранния образ от актьора, но това още веднъж показва влиянието на сюжета и образите, които са силно въздействащи върху телевизионната публика. Вярвам, че важните за мен хора оценяват труда ми.

-Сериалите в България се снимат доста интензивно за целия екип. Кои бяха най-трудните и най-хубавите моменти на снимачната площадка за Вас?

-В телевизионното кино динамиката на снимачния процес наистина е голяма, което обаче дава и добър тренинг за дисциплината, отговорността, професионализма и изграждането на страхотни екипни отношения. Получава се една синергия в екипите, което дава много плюсове на проектите, където това се е изградило, както се случи и в “Братя”. Може би най-хубаво се чувствам, когато имам усещането за добре свършена работа, а

най-голяма трудност изпитвам при опитите да отделя личните си усещания

и чувства от тези на моя герой. Както вече споменах, персонажът на Калин във втория сезон беше голямо предизвикателство за мен. Опитите ми за неговото цялостно изграждане бяха част от хубавото, а след това, по-неприятно беше, да понеса негативизма от развитието на образа на екран.

-Дълги години сте били далеч от актьорството. Сега, след „Братя“, имате ли нови актьорски предложения, или ще се завърнете към бизнеса?

-Да, имам предложения за актьорска работа. А така нареченият “бизнес” засега остава в миналото ми.

-Бих искала да Ви върна към детските и юношески години – мечтаехте ли като малък да сте актьор, или полицай като Калин? Имате ли актьори в семейството?

-Нямам спомен да съм искал да ставам полицай. Детските ми години са свързани с по-друго време, когато бяха актуални различни професии. Но аз като дете не си спомням да съм мечтал за каквато и да е професия, просто се опитвах да бъда по-добър в игрите. Не се сещам точно и кога съм се ориентирал към актьорската професия, защото винаги съм бил любопитен към всичко и паралелно съм изживявал любовта си към много изкуства, науки и спортове. Баща ми беше професионален спортист, а майка ми учителка. Актьори не съм и познавал.

Като състезател на „Спартак“ Плевен

-Бил сте републикански шампион по фехтовка. Колко години сте тренирали и занимавали ли сте се и с други спортове?

-Занимавал съм се с много спортове. Най-големи успехи имах във фехтовката и по-специално при шпагата. Няколко години бях сред елита на юношите. Иначе, имаше години, когато тренирах едновременно три-четири спорта. По-сериозно

започнах да се занимавам първо с шах.

Тренирахме редовно с брат ми, но по това време тренирахме и баскетбол. След това отидох в залата по фехтовка, като първоначално идеята беше да съм петобоец, но закриха конната база и остана само фехтовката. В тинейджърските ми години бум станаха и бойните спортове – не ме подминаха и те.

-Идвате в София, когато кандидатствате и след това влизате в НАТФИЗ. Беше ли Ви трудно в началото да живеете сам, далеч от семейството?

-Дълбоко в себе си съм силно емоционален човек и не ме подмина депресията от смяната на средата. Всъщност, не ми тежеше толкова самостоятелността, колкото различията на средата и културата на общуване в столицата. Истината е, че много ми липсваше простотата на взаимоотношенията в родния ми град.

С Иван Бърнев в казармата

-В казармата служите с Ненчо Илчев, Иво Сиромахов и Иван Бърнев. Кои са най-запомнящите се моменти от този период и „за“ или „против“ сте връщането на военната служба?

-Казармените истории са интересна тема и започна ли, ще стана прекалено сладкодумен. Ние отбихме военната си служба след завършване на висшето образование. Хубаво беше, че бяхме заедно със споменатите „патриоти”. (Смее се) Когато влязохме през 1996-та в казармата, вече бяха започнали много от промените и службата се променяше всяка година. Не бяхме на общо основание – след новобранския център отидохме да служим към Театъра на Армията, затова не мога да си позволя да дам цялостна оценка и мнение за военната служба. Вярвам, че трябва да има някакъв тип дисциплиниращи и възпитаващи мероприятия за младите хора, но не съм убеден, че това трябва да се случва толкова военизирано.

-През 2004-а се оттегляте от актьорството. Каква беше причината да решите да тръгнете от нулата в друга сфера и с какво сте се занимавали в този период? Има ли общо между актьорството и бизнеса?

-Причините да напусна сцената са много. Решението ми е следствие на съвкупност от творчески, лични, битови и морални дилеми. Започнах като общ работник в склад,

след това бях шофьор, търговски представител,

продуктов мениджър, мениджър дивизия и накрая напуснах длъжността „търговски директор“. Паралелно, когато съм имал възможност и желание, съм снимал за киното и телевизията. А в първите години си доигравах и започнатите представления в МГТ „Зад Канала“. Проходих цялата стълбица в голямо търговско-производствено предприятие и мога да кажа, че общото е, че няма нищо общо. (Смее се)

-Като човек, минал през различни професионални сфери, някога имали ли сте идеята да заживеете в друга държава?

-Винаги досега съм знаел, че мястото ми е тук, в моята родина. Случвало се е, в трудни моменти, случайно да ми мине мисълта за емиграция, но то е ставало толкова бързо и краткотрайно, че даже не си спомням, кога е било. Все още идеалистът в мен надделява и не ми позволява да търся само материалното.

-Как се запознахте с жена Ви и как гледа тя на завръщането Ви към актьорството?

С жена ми се познаваме доста преди да се съберем. Бяхме в една компания още от студентските години. Тя ме взе актьор и бяхме заедно, когато реших да напусна театъра, беше до мен и през всички мои промени в професионален план. Имаме си пълно доверие и се подкрепяме един друг във всички решения и промени, които са се случвали. Тя е оставила на мен да преценявам за собствения си професионален път, не ми се меси и уважава решенията ми, за което съм й благодарен.

-Синът Ви скоро ще бъде първолак – във време на пандемия притеснявате ли се да го пуснете на училище и дали ще може да получи качествено образование?

– Вълнувам се от предизвикателствата като родител, но не толкова от неща, които не зависят от мен. Надявам се, хората отговорни за здравето и образованието на децата, да си свършат добре работата.

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html