3.1 C
София
четвъртък, 28 октомври 2021 г.

Иманяри и трафиканти:  Мистерии, трагикомични  случки и странни съвпадения  

Две случки с очакван край

Това е разказ за съкровища, пари, кражби, убийства и престъпления, обвит в мистерии и легенди. Да, става дума за иманярите и едни колекционери, винаги близо до властта или дори те са в самата власт и държава. 

Неотдавна се появи  поредният скандал с едно ново лице от служебния кабинет, който си отшумя по каналния ред и биде забравен до следващия.  Става дума за директора на сектор „Културно-исторически ценности“ в главна дирекция на Националната полиция Ангел Папалезов. Той бе обвинен за съучастие в организирана престъпна група за трафик на културни ценности и пране на пари. За ръководител на групата бе посочен пребиваващият по неволя в Дубай  Васил Божков.

Божков веднага се обади от Дубай:

„Десетки години върша работата на държавата – събирам и спасявам културно-историческото наследство на България. Тази дейност министър Минеков обяви за „престъпна”.  В другите държави за такава дейност дават медали.“

Точно за такава дейност не дават медали, но сме далече от мисълта, че иманярството е български патент. Може само да претендираме, че у нас е чудесно организиран от долу до горе с участието на видни политици и бизнесмени.

Друг случай с лек комичен ефект  от недалечното минало, 2006 година

Борис Велчев става главен прокурор.Още в първите дни на този пост едноименният племенник на члена на политбюро обявява война на притежателите на колекции с неизвестен произход.Първите антични колекции, които Велчев се кани да провери, са тези на Васил Божков, собственик на “Нове холдинг”, и Димитър Иванов, издател на вестник “Земя”. Двамата са известни като най-големите колекционери на антики.

Медийни разкрития обаче посочват самия главен прокурор като собственик на най-голямата колекция от антични монети.В своя защита Борис Велчев показва една скромна сбирка от 40 екземпляра,а най-скъпата монета е на стойност около 300 лева. Ако е имал наистина скъпи монети в колекцията си,не ги е показвал. Все пак призна, че няма документи за монетите, както според него и никой друг колекционер с такова хоби.

Така или иначе, акцията на главния прокурор се спихва, защото не върви някак да пишеш книга за наказателно-правния режим на опазване на паметниците на културата, и в същото време да си отвъд закона.Не е ясно какво наказание е мислил да предвиди за себе си.

Припомняме, че повод за намеренията на г-н Велчев да провери колекциите на Божков и Иванов бе обирът в историческия музей във Велико Търново, от който бяха изнесени монети на обща стойност от 2 млн. лв. Според Велче най-вероятната причина била „безстопанственост“, но очевидно някой все пак е стопанисал ценната колекция.

България си остава  единствената страна от всички в Европейския съюз, която няма стратегия за културното си наследство.  Затова пък има здрави традиции в държавната политика от време оно, но по време на соца се превръща в стройна схема за трафик.

Един приятел, имал честта да познава големия ни изкуствовед  д-р Кирил Кръстев (1904-1991), разказва  негов спомен от посещение на Ермитажа в Санкт Петербург, тогава Ленинград. Разходили го и в подземната част на музея, може би са го допуснали и до по-специалните подземни хранилища, където не пущат всеки.

Това, което видял там, предизвикало у него едновременно смайване и потрес. Видял колекции от български ценности, за които не бил и чувал. Кой, кога и при какви обстоятелства е дал, продал, дарил тези безценни реликви на българската култура, нямало как да научи. А може би никой не ги е давал, просто съветските солдати са си ги взели като трофей след влизането и окупацията на страната след  1944? За български важни архивни документи се знае, от Русия също не отричат, че ги притежават, но категорично отказват да ги върнат.

Известно е също така, че износът на ценности след тази дата се е извършвал под контрола на държавата по канали, осигурени от службите. Смешно и наивно е за трафика да се обвиняват иманярите. Наричат ги „мафия“, но те са само нейните ръце, бушонът, който изгаря, когато веригата прегрее. Мозъкът и големият джоб са при най-високите етажи на властта.

По данни на Асоциацията на българските археолози и Националния археологически музей около 300 хиляди са иманярите в България, които участват в трафика на културни ценности. Пътят после е по добре смазания канал – прекупвачи – колекционери – зад граница. В последния етап се намесват и държавни служители, няма начин изнасянето на ценности да се остави на случайния късмет.

Според някои 90% от археологическите обекти вече били с нарушени културни пластове. Няма тракийска могила от тези 50 000, които са в България, която да не е прекопавана. Няма и селища, крепости, които да не са ровени поне в горния 1 метър.

Утре: Кои са лицата на „скрития транзит“ на ценности

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html