0.8 C
София
четвъртък, 27 януари 2022 г.

Защо всички сме за Дания?

Ким Вилфорт бележи втория гол във вратата на Германия

Александър Костов

Днес Дания играе полуфинал на европейското първенство срещу Англия. В България има англичаните имат безброй фенове и с пълно право – родината на футбола, най-силното клубно първенство, мъжки и честен, макар и не толкова качествен футбол. Други обаче ще бъдат за Дания. Заради историята, заради симпатиите към онеправданите, заради надменността на британците, заради феърплея. И заради онази 1992 година, когато Дания стана европейски шампион, въпреки политиката и въпреки една огромна трагедия, сполетяла голмайстора във финалния мач Ким Вилфорт.

През 1992 година по политически причини Югославия е отстранена от турнира и на нейно място е поканена да участва Дания. По това време всички футболисти на Дания са със семействата и приятелките си по различни курорти пръснати из целия свят. От датската федерация полагат неимоверни усилия за да успеят да съберат от плажовете футболистите, като ги увещават, че след трите мача в групата, ще могат да продължат почивката си. И въпреки това някои футболисти отказват да го направят, тъй като не виждат смисъл да бъдат само статисти на това европейско. Един от тях е и Ким Вилфорт, но не защото не му се играе, а защото 7-годишната му дъщеричка е в на лечение в онкологична болница в Копенхаген. Лечение е силно казано, детето е в последен стадий на ужасяващото заболяване. Федерацията му предлага сам да определи условията, при които би пожелал да играе, но той отказва. Болната му дъщеря Лин, която в този момент се чувства малко по-добре и неговата съпруга, го молят да замине и да играе за националния отбор, а треньорът на Дания му обещава, че ще идва само за мачовете в съседна Швеция и веднага след това, ще се прибира при семейството си. Ким се съгласява. Първият мач Дания завършва наравно с Англия, а във втория губи от Швеция. В почивката на полувремето на Ким предават съобщение от съпругата му, че дъщеря им се чувства много зле и той трябва веднага да се прибере. Ким съобщава на съотборниците си, че си тръгва и повече няма да се връща в отбора. Всички го разбират и го подкрепят. Третия мач с Франция той гледа от болничната стая на дъщеря си. Дания открива резултата, Франция изравнява, но в самия край на мача Елструп вкарва победния гол.

Вилфорт чува как цялата болница е огласена от щастливи викове, болни и нещастни хора, на които не им остава почти никакъв живот, хора, които стенат и плачат от ужасните болки, оплешивели, отслабнали, изнемощяли и загубили блясъка в очите си, изведнъж се превърнали в щастливи хора, които се смеят и се прегръщат. Те са забравили за своите мъки поне по време на този мач, на тази победа. Вилфорд прегръща дъщеря си разплаква се , сърцето му се разкъсва едновременно и от радост, и от болка. На полуфинала Дания я очаква почти непобедимият отбор на Холандия, главен фаворит за титлата. В отбора са „летящите холандци“ Ван Бастен, Рийкард, Куман, Гулит, Бергкамп, Блинд, Франк де Бур… които жадуват за титла. И тогава Вилфорт се връща в отбора, връща се заради молбите на дъщеря си, на болните, на лекарите и сестрите от болницата, връща се за да побеждава, за да направи пак щастливи поне за малко онези обречени на смърт болни хора. Мачът завършва 2:2, трябва да се изпълняват дузпи. Когато идва ред на Вилфорт, той знае, че трябва да вкара тази дузпа, заради дъщеря си, заради всички онези болни в пропитите със смърт стаи, за да ги направи щастливи, за да забравят за своето нещастие поне за малко пред телевизорите. Вкарва дузпата и Дания е на финал. След мача Ким веднага заминава отново за Копенхаген. Лин е много зле и Ким отказва да играе във финала, но цялото му семейство, всички болни и персоналът на болницата буквално го изгонват, и искат да се върне да играе, за да спечели заради тях купата на Европа. За това го моли и Лин в моментите, в които намира сили да говори. Финалният мач прилича на финала на приказка, написана от един друг велик датчанин Ханс Кристиан Андерсен. Датчаните първи вкарват гол, но отборът на Германия упражнява страхотен натиск и е на път да изравни резултата. 11 минути преди края на мача Ким Вилфорт вкарва своя най-важен гол в кариерата си и прави мечтата на една цяла нация реалност. Дания е европейски шампион! Но той мисли за тези, които сега, умирайки от болки в болницата, празнуват успеха.

Разбира, че футболът и победата са измъкнали хората от мъчителния ад и че той, и целият отбор са направили това заради тях, и заради умиращата Лин. Голът на Ким във финала се смята за един от най-важните и емоционални голове в историята на футбола. А лятната приказка на отбора на Дания влиза в „златния фонд“ на футболната история. Лин Вилфорт умира няколко дни след финала. В последните дни на живота си, седемгодишното момиченце казвало, че се гордее със своя баща, Дания е победила, а татко ѝ бил най-добрият футболист. Тя е сбъднала мечтата си да види лятната приказка написана заради нея и заради всички като нея, всички били щастливи това лято. Година след края на европейското първенство на Ким и Мина Вилфорд се родила дъщеря, нарекли я Рикке.

 

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html