33.5 C
София
събота, 31 юли 2021 г.

Среща със смъртта кара Ханс Бергер да изобрети машина

 

През 1893 г., когато е на 19 години, известният немски психиатър Ханс Бергер пада от коня си по време на тренировки на армията и е почти стъпкан. Същия ден сестра му, която е много далеч от него, има лошо предчувствие за брат си. Тя кара баща си да изпрати телеграма с въпрос дали всичко е наред.

За младия Бергер този епизод от живота му не е случаен. „Това беше случай на „спонтанна телепатия“, пише по-късно той. Ханс е убеден, че е предал мислите си за смъртен страх на сестра си, някак си. Затова той решава да учи психиатрия и започва да търси да разбере как мислите могат да се предават между хората.

Ханс Бергер успява да регистрира мозъчната активност на пациентите и публикува първите си резултати през 1929 г.

 

Преследването на идеята обаче попада в задънена улица. Но в опита на Бергер да разбере механизма на телепатията в крайна сметка допринася за ключово откритие за съвременната медицина и наука. Той изобретява електроенцефалографията, или ЕЕГ устройство, което може да отчита електрическата активност на мозъка.

Машината на Бергер е използвана за първи път успешно през 1924 г. за регистриране на електрическата активност на мозъка, като вид мозъчна вълна.

Електричеството е създадено от изстрелване на нервни клетки в мозъка. След това ЕЕГ се превръща в незаменим клиничен инструмент. Той може да отчете гърчове, да следи съня и дори да помогне да се определи мозъчната смърт. ЕЕГ дава фундаментална представа за това как работи мозъкът, разкривайки подробности за мозъчната активност, докато е в покой или по време на поети халюциногени.

Когато Бергер е млад, идеята за паранормална психическа комуникация не е звучала толкова налудничаво, както сега.

„Махмурлукът от 19-ти век се опитва да обясни случаите на телепатия“, казва експертът по комуникациите Кейтлин Шуре, която пише дисертацията си в Колумбийския университет за концепцията за мозъчните вълни. По това време научните общества и сериозните изследователски инициативи са посветени на проучването на тези събития.

Британският лекар и писател Артър Конан Дойл, авторът на Шерлок Холмс, е убеден вярващ в телепатията. Това е, както казва Шуре, „времето на върховен ентусиазъм за телепатия“.

Научното разбиране за света се задълбочава заедно с технологичния напредък. „Защо мислитече не бихме могли да пътувме през Вселената точно като безжична телеграфия?“, казва Шуре.

Бергер не се отказва с опитите да докаже как работи телепатията, опитвайки се да измери умствената дейност. Той изследва кръвния поток и мозъчната температура, преди да се обърне към електрическия импулс.

Пробивът най-накрая идва на 6 юли 1924 г., докато изучава човек с черепно-мозъчна травма, наречен Пациент К. Използвайки усилвател с вакуумна лампа за усилване на електрическите сигнали, Бергер най-накрая успява да засече мозъчна вълна. През 1929 г. Бергер най-накрая публикува своите резултати, първата от поредицата статии с точно същото заглавие, номерирани от 1 до 14: „За електроенцефалограмата на човека“ (Über das Elektrenkephalogramm des Menschen).

Ханс Бергер успява да запише мозъчната активност на пациентите, показани са примерни ЕЕГ и публикува първите си резултати през 1929 г. Констатациите „намаляват като пословичния оловен балон“, казва медицинският историк и съдебен психиатър Робърт Каплан от университета в Уолонгонг в Австралия. Нобеловият лауреат Едгар Адриан от университета в Кеймбридж е дълбоко скептичен към констатациите на Бергер и повтаря експериментите. Адриан на свой ред потвърждава резултатите и започна да публикува метода и Бергер заедно с него.

Последната част от живота на Бергер взема мрачен обрат. В навечерието на Втората световна война той е отстранен от изследователската си позиция в университета в Йена в Германия и е принуден да започне работа в старчески дом.

Убеден, че има фатално сърдечно заболяване, инфекция и депресия, Бергер се самоубива през 1941 г.

„Ужасен, тъжен завършек на тази история“, казва Каплан. Година по-рано Адриан номинира Бергер за Нобелова награда за физиология или медицина, но точно тази година наградата не е присъдена.

В края на живота си Бергер пише, че откритите от него вълни не могат да обяснят психичното пренасяне, което е търсил; вълните не биха могли да стигнат достатъчно далеч, където е била сестра му и по някакъв начин е разбрала за брат си. Но, както отбелязва Шуре, отзвукът от тази идея се появява в днешния свят, в който всички ние сме незабавно и цифрово свързани.

„Има начин, по който тези фалшиви убеждения или фантазии относно мозъчните вълни или телепатията, или пренасянето на мисли в крайна сметка създават тази реалност“, казва Шуре. Технологиите вече започнаха да свързват мозъка безжично. Не е точно телепатията на Бергер, но днешната технология ни приближава до нещо подобно.

И най-малкото, ако тази сутрин преживеете смъртта, сестра ви щеше да знае за това.

Източник: SienceNews

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html