13.8 C
София
вторник, 21 септември 2021 г.

Валентин Вацев: Основните кадри на Сорос са децата на видни дейци на БКП

Валентин Вацев е роден през 1950 г. Завършва Философско-историческия факултет на СУ“Св. Климент Охридски“. Преподава геополитика в ПУ“Паисий Хилендарски“ и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Автор на множество публикации и политически анализи.

Интервю на Тодор Токин

  • Как милиардерът Джордж Сорос подбираше хора за „Отворено общество“, г-н Вацев?
  • Критерият за привличане към „Отворено общество“ е произходът. Колкото по-висок партиен произход имаш, толкова по-големи са ти шансовете. И затова сега основните кадри на „Отворено общество“ са деца на членове на секретариата, на ЦК на БКП, на окръжни комитети на партията. Не се избираха например осъдени за антикомунизъм. Един човек, който бе лежал 7 години по политически причини, ми разказваше как след като го освободили, като дошло новото време, отишъл при американския посланик да иска виза за Америка. Те му казали – ти ще стоиш тук. В този момент излязъл щастлив, защото му било обещана виза, синът на Любомир Левчев. Така че няма нищо странно. Първо се избират хора, за които много внимателно се преценява дали са подходящи. Например Румен Воденичаров е историческа личност в смисъл, че където отиде, все истории стават. И дълго се чудеха как да се освободят от него. По едно време той беше станал дори главен началник на „Отворено общество“. Но се оказа крайно неподходящ за централен стожер на „Отворено общество“. Но лека полека намериха точните хора. На сина на един зам.зав. отдел в ЦК в началото не му дадоха високи постове. По-късно му възложиха да създаде и ръководи Института за пазарна икономика. А на един друг, чийто баща беше зам. завеждащ деловодството в ЦК на БКП – това е секретния отдел –  да създаде Център за либерални стратегии. Правилото беше – колкото по-висок произход имаш, колкото по-голям партиен началник е бил баща ти, толкова по-големи шансове имаш в „Отворено общество“. В старите кадри на „Отворено общество“ има кадри с много интересен произход.
  • Как попаднаха толкова много хора от „Отворено общество“ в кабинетите на Борисов?
  • Какъв е проблемът? Принципът е същият. Това са хора с добър произход. Основното социално депо, откъдето се черпеше да се създаде новият елит, това е стария елит. В България нямаше подмяна на елита, на един елит с друг елит, а просто старият елит вътрешно се трансформира, изтласка напред децата си, на които принадлежеше всичко, беше им обещана цяла България. Старият елит не се отдръпна, а изтика напред децата си. Като идеята беше не толкова те да бъдат собственици. Мечтата да бъдеш частен собственик принадлежеше на по-долните слоеве на елита. Най-високият елит искаше децата им да станат световни хора. Например синът на Димитър Станишев – Сергей. Това са деца, които нямаха проблем със знанията им на английски език, със завършени някои елитни гимназии в София и за тях идеята беше не толкова да бъдат собственици, колкото да станат световни хора. Някои станаха, други не успяха, но това вече зависи и от личните способности. Социологическият смисъл на българската трансформация на стария комунистически елит беше именно това – старите бащи се отдръпват на страна, отиват си по вилите и селата и пускат напред синове и дъщери с доброто си образование и с абсолютна увереност, че „това време е наше“. А от хората от четвърта-пета ръка направиха СДС, там събраха градския лумпениат.
  • И Христо Иванов е проверен кадър…
  • Разбира се, той е син на Мария Бойкикиева, видна комунистическа функционерка, която в началото на прехода беше абсолютно антикомунистически настроена. Христо Иванов е момче от много добро семейство, като и един друг, който ми се похвали навремето, че жена му никога не е оставала без домработница. Това са децата от скъпите квартали на София – „Лозенец“, улица „Оборище“. Хората на новия ден са децата на хората от стария ден. Нямаше нов елит, който да изтласка стария. В България нямаше трето съсловие, което да унищожи първото и второто, та ако ще и с гилотина. У нас просто елитът вътрешно се преобразува, изтласка напред децата си и се оказа, че това е успешно. Но не чак толкова – тези двамата, чиито бащи бяха зам. зав. отдели на ЦК, не можаха да станат световни хора.
  • Е, единият как да не е? Пише в световни вестници, издава книги…
  • Това е утешителна премия. Те се опитаха да го завинтят в руската политическа действителност, но той се провали. Те го уредиха в най-престижната руска либерална медия, написа няколко неща, но се оказа, че не може да пише на това ниво, на което пишат другите. Той е човек със средни способности и не казва нищо особено, но навремето се уреди да влезе в списъка на 500-те най-влиятелни човеци по света. Но няма никакви изпълнителни компетенции и той не е фактор, който определя съдбите нито на хора, нито на институции. Като например Сергей Станишев – той е най-успешният. Той има подкрепа от Москва, Вашингтон и Тел Авив едновременно. За него е уредено каквото трябва.
  • Какъв е процентът на хората на Сорос в днешния български елит?
  • В провинцията степента на приемственост е около 60-70 процента. В София е между 50 и 60 процента. Но в малките градчета в провинцията като събереш градските големци и направиш списък и след това отвориш списъка на ЦК на БКП, ще видиш 50 процента съвпадение на фамилии. Например Румен Овчаров, или Бобоковите…Децата на секретариата и на ЦК на БКП, в най-лошия случай децата на окръжните комитети – сега е тяхното време. И те изтласкаха напред нещастника Борисов, който поради дълбинните си комплекси изпълняваше всичко, което му поръчваха. Това е положението –  обществото в България беше и е йерархично. Сега дори е по-лошо, защото вертикалните лифтове са напълно блокирани. Сега нагоре по вертикалния лифт могат да се изкачват само хубави жени или жени със средна хубост и ниска степен на подбираемост, т.е. такива, които не подбират.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html