13.8 C
София
вторник, 21 септември 2021 г.

Д-р Любомир Канов: Парламентарен фарс с дървеноговорящи хора

Д-р Любо Канов, снимка Фейсбук

Любомир КАНОВ
Що за фарс?
Изслушват се неизбрани от никого хора (особено ако приемем, че т.нар. Президент е автор на този тюрлю гювеч, наречен Правителство, а не Народното Събрание), говорят за далечното бъдеще, облечени и позиращи като държавници, без да са такива, приемат и отговарят на въпроси, на които те нито могат, нито трябва да отговарят. След 3 или 13 дни би трябвало да изчезнат завинаги в здрача на публичната безпаметност.
Жена, с розово облекло, силно гримирана, се разхожда свойски из “публичното пространство”, наричано Парламент, с разхайтена улична походка на провинциална чочарка и говори от името на това, което “хората” били искали. “Хората, народа, трудещите, малкият и средният бизнес”, са основните съществителни, които произвежда богато начервената ѝ уста. Нейната електорална подкрепа възлиза на около 1% от многоуважаваният български народ.
По разхайтеност и величественост на походката, както винаги подхожда на дребен човек с безмерна амбициозност, към микрофоните се домогва тошко, конкуриран в дълбочина по арогантност и гаменска войнственост от другият хаджия, адвокат и безнаказан стрелец с прашка по националните символи.
Липсва налудният разпопен протестър облечен в багреница като Император, но пък на задните банки на Парламента грее като стопяващо се от радост парче сланина дезинформаторът хаджикян.
Приближава се безогледно, без никакъв респект към декорума на Националното Събрание, една извънредно широка стара гемия, въоръжена с огромна скъпа чанта и в най-високия скандалджийски регистър, започва да реди труизми с трявненски диалект. Показва пълно неуважение към изказващите се, почива си от време-навреме на най-високото място, като Заместник Председател на Парламента, пльосвайки се на креслото с израз на абонат за тази позиция.
Защо?
Това ли поиска така нареченият български народ?
Обикновени дървеноговорящи хора, с аграрно излъчване, но назначени за политици и за хора във висшата политика. Неимоверно висок процент на хора с говорни дефекти, непотърсили логопед навреме се изказват, без да включвам лексилогичното ниво и неспособността им да формулират ясно каквито и да било концепции.
Говорният фон, доловен от микрофоните напомня за звуците характерни за някогашната Централна Баня, уви, днес споминала се безвъзвратно. Дочуват се гласове на теляци, както и на хора чакащи да получат билетчета, налъми, чаршафи и кисѐта с които да изтъркат своята идеологическа кир.
Няма как да стане!
А какво всъщност ще стане?
Ще стане това, което най-малоумните желаят.
Защото са мнозинство.
А какво е то?
Безплатен социализъм и задължително равенство на умните и работливите спрямо мързеливите и глупавите.
( Вж. Мечтаната Аркадия на Тодор Живков в ново издание.)
И взаимна омраза и ръфане един срещу друг.
Ай, чиситу!
От Фейсбук профила на автора. Любомир Канов е психиатър и писател. Роден е на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Завършва медицина и специализира психиатрия в Медицинска академия в София. Работи в психиатричните болници в Лом, Курило, Карлуково, Градския психиатричен диспансер в София. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за „опит за бягство“ и „подривна дейност срещу социалистическия строй“. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Eмигрира през 1984 г. Автор e на книгите „Човекът кукувица“, „Парейдолии“, „Ходисей“, „Между двете хемисфери“, „Вселената според Гуидо“ и „Стрела от тръстика“. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки. Сега е заместник-председател на партията КОД (Консервативно обединение на десницата).

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html