-1.2 C
София
сряда, 19 януари 2022 г.

Сопрано №1 в света Красимира Стоянова: Не съм примадона и не обичам примадоните

Моят учител повтаряше, че сме артисти на сцената, но извън нея сме най-обикновени хора

Интервю на Красимир ИВАНОВ, Рим*                                      

Красимира Стоянова е определяна като една от най-добрите оперни певици на съвремието ни. Родена във Велико Търново, тя прави шеметна кариера. Пее на най-престижните оперни сцени като Метрополитън Опера и „Карнеги Хол“ в Ню Йорк, Кралската опера „Ковънт Гардън“ и „Роял Албърт Хол“ в Лондон, миланската „Ла Скала“, „Музикферайн“ и „Концертхаус“ във Виена, Залцбургския фестивал, Номори опера в Токио и много др. Носител е на почетната титла камерзенгерин на Щаатсопер най-високото звание за оперен певец на виенска сцена. Преди няколко дни пя в „Реквием“ на Верди в Римската опера, където се срещнахме за този разговор.

– Госпожо Стоянова, обичате ли Верди? Ако днес можехте да се срещнете с него, какво бихте го попитали?

– Обожавам Верди. В репертоара си имам 13 Вердиеви партии. По някакъв начин сме така да се каже в много близки отношения с него. имам чувството, че усещам това, което иска да каже чрез музиката си. Верди е изключителна личност. Цял живот работи, за да даде най-доброто от себе си, но не за слава, а заради съвършенството. чудно ми е като казват, че е бил атеист. Сигурна съм, че по свой начин е бил дълбоко вярващ човек, защото музиката, която е написал е много силна. Мисля си, че именно неговата дълбока вяра в бога му е помогнала да напише своите произведения, които са силно въздействащи емоционално и психологически. Такива хора са като пророци в изкуството, а публиката получава даром това откровение, отварящо душите.

Може да се каже, че вие също сте избрана от Създателя, вярваща ли сте?

Всички сме избраници. Вярваща съм, но често си задавам и въпроса доколко съм такава – това , разбира се, е моя вътрешна борба. Много хора пропиляват таланта, даден им от Бог, а не бива. Трябва да работим върху себе си, върху дарованията си. Мисля, че това е нашата задача в живота.

Специалисти казват, че притежавате уникална техника. Как я развихте и как я поддържате?

– Никак не обичам думата „уникален“. Разбирам смисъла, който влагате, и ви благодаря за комплимента, но както преди малко казах всеки има талант- така аз работя с инструмент, с който съм надарена и съм длъжна да го развия. Всеки глас, всяко око, всяко тяло са уникални като отпечатъците на пръстите. Моята задача като творец е да работя задълбочено и широкоспектърно върху себе си, в случая в името на гласа си и неговото развитие. Моята професия не е само средство за прехрана, но преди всичко средство за общуване.

Имате огромен репертоар, как поддържате гласа си?

– Имам над 40 главни роли в репертоара си. Строга съм към себе си и държа на професионалната дисциплина – например, когато имам представление или репетиция, и през ум не ми минава предната вечер да се забавлявам до късно с приятели, да пия алкохол, да разточителствам с времето си. Ние певците сме като атлети – трябва да сме винаги в перфектна физическа форма. Ако тялото ми е изморено, това няма как да не се отрази върху гласа ми.

По време на изпълнението на „Реквием“ от Верди в Рим на 24 юли 2021 г. на откритата сцена на Римския оперен театър в Чирко Масимо

Говорите ли италиански? Някои от най-големите оперни звезди въпреки огромния си репертоар на италиански не говорят езика на Данте.

– Аз говоря италиански, немски и руски, а френски и английски – почти не. Но за моята професия е важно да се знае значението на всяка една дума, за да може да се интерпретира и чрез музиката. Във всяка опера е вложен огромен труд от либретиста и композитора и всяка дума е поставена на точното място, в точния поетичен словоред, за да се постигне желания от композитора хармоничен ефект. Задачта ми като интерпретатор е да разчета музикалното и словестно послание на композитора и либретиста. Така образът, които трябва да изградя става пластичен и реален, слушателят вярва на това, което чува. Тоест ние певците сме връзката между композитора и публиката и трябва да се пострараем да сме максимално правдиви. Много мои колеги, някои със световна кариера, дори не работят върху интерпретирането на ролята, а просто слагат слушалки, пускат записи на други певци и така наизустяват ролята. Какво значи да учиш една партия, слушайки записи на колеги и използвайки техните музикални идеи и прийоми? Това според мен е дори срамно, равносилно на кражба.

Много ваши колеги ви определят като „най-доброто сопрано в света“ и „един от най-добрите оперни изпълнители на съвремието“. Това е страхотно признание, най-вече защото идва от колеги…

– Не мога изобщо да се съглася с това твърдение. Със сигурност са искали да подчертаят, че сме добри колеги и работим много добре и в съгласие заедно. Страхувам се, че когато всички говорят добре за теб, това не е хубаво. Сигурна съм, че не всички ме обичат и ценят чак толкова. Не съм лесен характер, но в работата си се опитвам да превъзмогна това. Освен това обичам и уважаваям колегите си и се стремя винаги да ги подкрепям. На сцената сме като една група, дори  като семейство – разчиташ на попдкрепата на колегата си, даваш му собствената си такава. Никак не са ми по вкуса примадоните. Понякога ми става дори весело като видя снимки, клипове и какво ли още не с такива изяви на колеги, които явно нямат увереност в себе си и чрез този наивен и смешен начин търсят поошрението на публиката. Моят учител постоянно ми повтаряше, че ние сме артисти на сцената, но извън нея сме най-обикновени хора.

Красимира Стоянова и съпругът й Димитър Стоянов, по време на посещението им в Дома музей на Чайковски край Москва през 2017 г.

Кога последно сте пели в България и ще имате ли в скоро време срещи с българската публика?

– Обичам да се връщам в България. За последно пях у нас миналия юни, но сега ми предстоят три концерта. На 31 юли с пианиста Людмил Ангелов в рамките на фестивала „Варненско лято“, след това на 20 август отново във Варна, ще имам галаконцерт с арии и оркестър, дирижиран от Георги Димитров. Третият концерт – в памет на Камен Чанев, ще е на 30 август в Пловдив, съвместно с други мои колеги.

Какво знаете за Академията „Борис Христов“ в Рим, която от Министерството на културата преобразуват в Български културен институт?

Чувала съм, че през годините мои колеги са идвали да работят с млади таланти, но така и не разбрах по какви критерии и на какъв принцип се избират преподавателите. Искрено се надявам, че къщата още изпълнява функциите, за които е предоставена на българската държава.

Можете да прочетете продължението на интервюто в следващия брой на „Галерия“, който излиза на 4 август. От него ще научите какво мисли певицата за последните избори и културната политика у нас и дали е намерила свой наследник.

*Интервюто е направено с любезното съдействие на пресофиса на Оперния театър в Рим.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html