2.2 C
София
сряда, 27 октомври 2021 г.

Виолета Бахчеванова се събра с Васил Стойчев след година раздяла

Виолета Бахчеванова – една от най-талантливите, силни и харизматични жени в българския театър на всички времена, си даде само година живот след смъртта на съпруга си. Изключителната актриса си отиде 13 месеца след като Васил Стойчев се оттегли внезапно от земната сцена. Тяхната кармична любов никога не е оставяла място за съмнение, че винаги ще бъдат заедно – и в този, и в отвъдния свят. През 2020 година двамата се приготвят за диамантена сватба, но уви, прочутият екранен цар Калоян не дочаква празника.

Бахчеванова до последно се опитва да не сваля гарда и да не съжалява за нищо – така е възпитана от родителите си, артистични и философски настроени личности. Баща й, Генади Бахчеванов, има диплома за икономист, но пее с Борис Христов в ансамбъл „Гусла“, а след това самият Стефан Македонски го кани в Операта. Майка й пък е поклонничка на поезията и рецитацията. Виолета отрано е в самодейността – рамо до рамо е с Райна Кабаиванска в хора на девойките. Дълго се колебае между музиката и театъра. Тя е в 10-и клас, когато в девическата й гимназия пристига Щилян Кунев от Младежкия, за да поставя пиеса. Виолета отива на прослушването и бащата на Миглена Кунева я избира за главната роля – квартеронката Елуиза в „Чичо Томовата колиба“.

От мига, в който долавя затаения дъх на зрителите, тя разбира, че бъдещето й е предопределено. Когато кандидатства в академията, конкуренцията е свирепа – 1500 мераклии за слава. Приемат 45 и само 15 момичета. Председател на комисията на първи кръг е професор Кръстьо Мирски, на втория – Николай Осипович Масалитинов. Девойката се явява с „Провинциалистки“ от Чудомир – диалог между две жени, които тя охарактеризира различно. Изпълнението й буди смях сред по-големите студенти, допуснати да слушат и гледат изпита. После излиза с лирично стихотворение и на финала с драматичен етюд. Когато след смъртта на Масалитинов разчистват бюрото му, откриват някакви хартии от памтивека. Една от тях връща към изпита на Бахчеванова. Срещу нейното име

великият театрал е написал: „Готовая артистка“.

В трети курс Виолета се залюбва с Васил Стойчев, който идва от Икономическия институт, а после и двамата заминават по разпределение в Бургас. Само за сезон край брега красавицата изиграва четири главни роли. Женят се през пролетта на 1960 г., а кумове са поетът Найден Вълчев и колежката на младоженците Мария Долапчиева.

Дебютът на Бахчеванова в Народния театър е през 1961 като Мария Десислава в „Иван Шишман“ – играят пиесата на Камен Зидаров 7 години: 450 представления. Виолета блести в разкошните тоалети на владетелката, бременна в шестия месец – неслучайно голямата й дъщеря се казва Десислава. Следват десетки образи на сцената и екрана – 33 бравурни сезона. Тя е огнената Фотина Касапска в „Казаларската царица“ и палаво-консервативната госпожа Трифкович в „Двубой“ на Иван Вазов, недостъпната Мария Стюарт на Шилер, Бубнова в „Унижените и оскърбените“ на Достоевски, Аврамовица в „Опит за летене“ и Жената от „Образ и подобие“ на Йордан Радичков… Най-запомнящите й се роли в киното са в „Под игото“, „Ако те има“, „Вик за помощ“, „Войници на свободата“.

Като Мария Стюарт

Пословичен е случаят, когато през ноември на 1973 г. Бахчеванова за броени дни се превъплъщава във фаталната Инес Монтеро в „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов с режисьор нейния професор от ВИТИЗ Филип Филипов. Ванча Дойчева излиза в отпуск по майчинство, а Народният театър не може да си позволи нито едно отложено представление, тъй като спектакълът е касоразбивач и опашките за билети не секват. Затова Бахчеванова поставя поредния си рекорд – за най-бърз трансфер в грандиозна постановка. И въпреки че е едновременно и от даровитите, и от работливите, които са бели лястовици в българския театър, както казва нейният любим колега и приятел Апостол Карамитев,

е пенсионирана само на 55 – в тоталния пик на енергията и чара си.

И естествено, изпада в депресия. Десислава носи бели листа и казва: „Мамо, пиши!“. „Това беше моето спасение – предстоеше ми продължително сценично нищо пред голямото сценично нещо. На младини никога не съм се изкушавала сериозно от перото. Изригвах в спонтанни и непосредствени текстове по различни поводи. Истината е, че никога не ми е било проблем да майсторя изречения, въпреки че това изкуство е доста по-различно от актьорстването. Първите страници ме увлякоха, стана ми приятно и интересно. Оказа се странна емоция – толкова много живот има в спомените.

Бахчеванова, Васил Стойчев, Марта Коание, Стефан Данаилов и Елена Жандова на честването на 100 години Народен театър

Особено когато най-старите колеги изникваха пред очите ми. Беше ми много мило да говоря за тези, с които пъпната връв беше изкуствено срязана и безсмислено прекъсната“, споделя Бахчеванова, която се учи от Владимир Трендафилов, Зорка Йорданова, Андрей Чапразов, Ружа Делчева, Ирина Тасева, Стефан Гецов, Лили Попиванова. Но не крие, че сверява часовника си и с младите.

Съпрузите, в компанията на дъщерите си Десислава и Биляна, имат забележително постижение: едно от най-продължително играните представления в „Театър 199“ е тяхното „Нерви за любов“ на Кирил Топалов.

Виолета и Васил с дъщерите Десислава и Биляна

След като Бахчеванова и Стойчев са „освободени“ от цензори и чиновници, които прекъсват родовата памет в българския театър, се отдават на поетичните рецитали. „Цяло съзвездие от актьори остана извън голямата си любов – изкуството. С това приключи техният истински живот на сцената. А с каква цел – кой, какво и защо –

нека лежи на съвестта на изпълнителите

на това дело“, лаконична е Бахчеванова за акцията на директора Васил Стефанов.

През 2001 година излиза книгата на Виолета „А театърът може без всеки от нас“. Заглавието не е коректно, защото първата ни сцена дълго усеща липсата на своята примадона. Въпреки безмилостния ход на времето характерът на Виолета все така е от желязото, идващо от прадядовците й в учебниците по възрожденска история. Единият е съратник на Левски, другият е капитан Дядо Никола. Дори не страда за пропуснатите награди, въпреки че през 2013 година с Васил Стойчев отново се качват на академичната сцена, за да получат почетния „Икар“ за своя епохален принос.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html