13.8 C
София
вторник, 21 септември 2021 г.

Диригентът Найден Тодоров: С разказите ми искам да покажа светлата страна на човека

Найден Тодоров е сред най-талантливите диригенти и безспорен любимец на публиката. Той е композитор, тромпетист и пианист. В творчеството му има симфонични творби, опери, както и проекти с някои от най-добрите ни поп и рок музиканти. Бил е директор на Оперно-филхармоничното дружество в Русе, а от 2017 г. е директор на Софийската филхармония. Тези дни музикантът дебютира и като писател. Сборникът му от разкази „Полъх от ангели“ ще има предпремиера на 2 септември в рамките на „Аполония“ в Созопол, а в София ще бъде представен на 11 септември.

Интервю на Мария ПЕТКОВА

– Насред цялата ви бурна дейност като диригент, културен мениджър и директор на Софийската филхармония издадохте разкази какво ви вдъхнови толкова, че успяхте да намерите време и за писане?

– Всъщност писането не е ново явление в живота ми. В далечното минало пишех дори и музика, но в един момент реших, че трябва да се концентрирам в това, в което се чувствам най-много „себе си“. Също така години наред – още от ученическите си години – съм си водил дневници и въпреки че преди време ги унищожих, използвам в разказите си много от мислите, които съм споделял върху хартията през годините. В известен смисъл съм доста щастлив от подбора на разказите в този сборник, защото далеч не всичко, което съм писал, създава усещането за полъх от ангели.

Сборникът с разкази

– А в живота си често ли усещате „полъх от ангели“?

– Ще го кажа по друг начин, за да не звучи толкова мистично – определям себе си като щастлив човек, защото една част от нещата, към които съм се стремял в живота си, съм ги получил, а другата част, както се оказваше във времето, не са се случили за мое добро. Разбира се, аз имам още много планове и мечти, сега остава да видим кои от тях ще се случат и-  което е още по-интересно – какво ще се случи на мястото на онези, които няма да се получат така, както са в главата ми.

– Повече от всякога като че ли хората имат нужда от ангели, предвид „дяволските“ времена, в които живеем. Как обаче да повярваме в тях и в тяхното съществуване в този свят, а не отвъд нашата реалност?

– Аз определям себе си не като религиозен, но като вярващ човек. И определено

вярвам в съществуването на висша сила над нас,

просто не смятам, че работата ѝ се състои в това да слуша желанията ни и да ги изпълнява. Много харесвам една мисъл, която някои отдават на Айнщайн, други – на Хайзенберг – „Първата глътка от чашата на науката прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог“.

– Казвали сте, че сте почитател на фантастиката, на „Междузвездни войни“, на компютърните игри – черпили ли сте вдъхновение от тях?

– От „Междузвездни войни“ черпя вдъхновение в целия си живот. Точно в тези разкази обаче няма да ги намерите. Въпреки че съм писал и разкази от света на Star Wars. Но те са по-скоро за моя собствена забава.

– Кога ще е премиерата на разказите в София и какво да очакват читателите от тях?

– „Полъх от ангели“ ще бъде представена в София на 11 септември и това малко ме изнервя, защото аз самият

не възприемам себе си за писател, а за разказвач на истории

и такова едно официално представяне не се връзва със собствения ми поглед върху това, което правя. Тези разкази, със съвсем малки изключения, са съвсем целенасочено подбрани, за да ни покажат светлата страна в природата на човека. Да ни накарат да повярваме в себе си и в това, че макар и да не го усещаме, около нас въздухът трепти от полъха на ангелите. Които понякога са хора като нас, появили се съвсем „случайно“ в живота ни, за да ни помогнат.

– Имате ли идея и за други литературни творби?

– О, не само имам. Разказите, които съм написал, са доста повече от представените в сборника. Също така преди време дъщеря ми ме помоли да ѝ напиша история, в която да има принцове и принцеси. Тази история се получи доста дълга сама по себе си, не смея да кажа колко дълга. Но в момента, в който я започнах, всичко извираше в главата ми и не можех да го спра. Онова, което би било най-интересно обаче, би била една истинска история за различни случки в живота ми и не толкова моя живот, а по-скоро сблъсъкът с различни хора и начинът, по който съм видял тяхната същност през призмата на собствения ми житейски опит. Тази книга обаче ще почака, защото част от историята в нея е още в развитие.

С Йоан Холендер

– Кои са най-интересните проекти, по които работите в момента?

– Има един проект, бих го нарекъл „една кауза“, която ме вълнува преди всичко в момента, и името ѝ е Софийска филхармония. Опитвам се да покажа на хората моята визия за този прекрасен оркестър, да им покажа и визията на онези, които са се борили за него преди нас. Опитвам се да убедя публиката, управниците, а и самите музиканти колко важна е тази кауза като символ на културата ни. Не знам дали ще успея. Но дори само борбата в тази посока си струва, за да положи човек всички усилия. За съжаление в момента по света се случват

събития, които изпращат изкуството на заден план

в съзнанието на хората, но се надявам да успеем да ги убедим с дейността си, че съществуването на музиката в живота ни го прави по-красив и по-стойностен.

– Нека да завършим с ваш любим цитат от „Полъх от ангели“.

– Има един монолог (тук със съкращения) на професор Левченко от „Гласът“, който има история извън разказа, поради което ми е особено скъп: „Смяташ, че имаш време. Вярваш, че всичко е възможно. Мислиш, че няма нерешими проблеми. И в един момент се оглеждаш и установяваш, че вече се движиш надолу по хълма на живота. Че паметта и здравето са вече не валута, която да използваш, а ценност, която се опитваш да опазиш… Че замъците, които си строил, са били от пясък и още преди да си се обърнал, вече ги няма… И разбираш, че са ти останали само две задачи: да извървиш до края пътя си с достойнство и да се опиташ да дадеш по-висок старт на детето, което, неусетно как, се е превърнало в единствен смисъл на живота ти“.

 

 

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html