4.2 C
София
неделя, 5 декември 2021 г.

Петър Стоянов: Днес политиците се срамуват да говорят за българската национална държава

 

„До 1989 г. 6 септември никога не е бил официален празник, припомни той. Празнувал се в до комунистическа България, за 100 годишнината имаше големи тържества в Пловдив, но като цяло във времето на моето детство 6 септември почти не се споменаваше. Споменаваше се крадешком, може би защото беше близо до 9 септември, който тогава минаваше за най-големият и светъл национален празник“, заяви президентът Петър Стоянов от 1997 г. до 2002 по бТВ.

„Съединението е едно от най-важните събития в най-новата българска история и по някакъв начин е феномен и в европейската история“, заяви президентът Петър Стоянов.

Според него в речите на всички политици за празника се среща почти едно и също клише – как на 6 септември сме били обединени и сме постигнали националния си идеал.

„Истината е, че нито преди, нито по време, нито доста време след Съединението, ние не сме били съвсем обединени. Въпросът е в това, че тогава противопоставянето е било заради свръх патриотизма.

Днес в много голяма степен зад разединението на българските политици личи не патриотизмът и грижата за България, а икономически интереси и сенки на олигарси. Това е разликата“, посочи Петър Стоянов.

Според него тогава борците за национално единение са издигали в култ създаването на българска държава, днешните политици се срамуват да говорят за българската национална държава.

„Те говорят за гласоподаватели, за народ, за суверен или за общество. Има даже хора, които смятайки, че са остроумни, заявяват: Обичам народа, мразя държавата. Ако беше жив Захари Стоянов, щеше да им каже, че без държава няма народностен просперитет.

Без държава няма нито културен, нито икономически напредък за нито един народ – това трябва да е набито в съзнанието на хората, които се занимават с политика. Имаме държава, дайте да я съхраняваме“, призова Петър Стоянов.

„Съединението е едно от най-важните събития в най-новата българска история и по някакъв начин е феномен и в европейската история“, заяви той.

Според него непрекъснатите вопли за промяна в Конституцията говорят само за политическа безпомощност. „Няма никакъв смил да объркваме българския народ с този тип дебат. Въпросът не е в това непрекъснато да променяш Конституцията си или държавното си устройство. Въпросът опира до много по-прости неща – как българските политици да създадат в народа чувство за законност“, отбеляза Петър Стоянов.

Запитан дали той самият има път за връщане в политиката, Петър Стоянов заяви, че нещата са се променили доста от неговото време. България има нужда от нови поколения. Една ни е държавата, много ни е хубава държавата, няма смисъл с неразумни действия сами да я разваляме, каза той.

Стоянов припомни, че Съединението не е приемано еднозначно в началото, но не от осъждане на самия акт на обединение на България, а от спорове кога и как да стане.

„Три години след Съединението Иван Вазов пише една ода, в която споменава героите на Съединението като изпъдени гимназисти, безделници и герои от кръчмите и затворите. Народната партия е била против Съединението. Между Вазов и Захари Стоянов има полемика. И в Народната, и в Съединистката партия – и в двата лагера са били свръхпатриоти, едните са искали то да стане на 6 септември, другите са отлагали. Три дни преди Съединението от Народната партия се събират и се питат дали да обявят Съединението“, припомни Стоянов.

Стоянов припомни връщането на мандата от БСП на 4 февруари 1997 г. „Аз бях длъжен да връча мандата на БСП… движех се по ръба на Конституцията, но това беше в интерес на България“, заяви Стоянов.

Той изтъкна и дипломатичния начин, по който са действали тогава политиците – „поставиш ли някого в ъгъла и до стената, той е оправдан от чувство на реваншизъм. За мен беше важно да бъде спестено достойнството на БСП, защото интересите на България. Договорът с НАТО бе подписан от президент, излъчен от БСП“, изтъкна Стоянов.

„Тогава беше далеч по-сложно. Днес битката е за по-добър стандарт на живот, функционираща правосъдна система. Днес виждам едно разделение Изток-Запад. Съединението на българския народ ни подсеща, че интересите на България не винаги съвпадат с интересите на Русия. Дотогава всички са русофили, в речниковия фонд“, допълни Петър Стоянов.

 

 

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html