13.8 C
София
вторник, 21 септември 2021 г.

Тодор Живков между слуховете, истините и вицовете

На 7 септември се навършват 110 години от рождението на Тодор Живков. Харесван и до днес от едни и мразен от други, бившият Първи може да бъде определен за една от най-противоречивите личности у нас. За него, семейството му и обкръжението му са написани десетки книги и статии, и въпреки това животът му продължава да буди любопитство. Едва ли скоро ще секнат безбройните слухове за Живков, в които се смесват истина и откровени небивалици.

Животът му, преди да влезе в политическия елит, е спорен и изпълнен с противоречиви истории. През годините, когато е на власт, той отбягва тази тема и

дава твърде оскъдна информация за себе си,

Официално се води, че Тодор Христов Живков се появява на бял свят на 7 септември 1911 година. Но всъщност никъде няма категорично доказателство, че това е истинската му рождена дата. Самият той ще го признае малко преди да си отиде. „Дълги години бе оспорвана и датата на моето раждане. И то не от някой друг, а от собствената ми майка. Нашият спор с нея така и не приключи. Наложих се аз, но тя докрай остана на своето. Какъв е случаят? Майка ми твърдеше, че съм се родил навръх Симеон, по стар стил. Но свещеникът, който ме кръщавал, известният поп Велчо, бил порядъчно пийнал, та сварил да запише само деня на кръщавката, а пропуснал датата на раждането ми. Познавах добре традицията по нашите места и знаех, че обикновено детето минава през светия купел месец след раждането.

Пресметнах и определих датата – 7 септември. Майка ми остана непреклонна: „На никакъв 7-и, роден си навръх Симеон, на 20-и.“ Всеки път завършвах препирнята ни с думите: „Иди се обяснявай с попа, мамо, мен ме остави“. Ако я бях послушал, сега щях да съм по-млад с цели 13 дни!“, пише Живков в мемоарите си през 1997 г.

Тодор Живков, Мара Малеева, свекървата баба Маруца и малката Людмила

Смята се обаче, че датата 7 септември е избрана не заради грижливо пресмятане, както Тато твърди, а по политически съображения. Подбрана е така, че

да се вмести прецизно в навечерието на националния празник

9 септември, без да застъпва Съединението, още по-малко деня, когато според вицовете човек си купува фабрика – 8 септември.

Казусът с рождената дата сериозно подхранва един от най-разпространените слухове за Живков – че е незаконен син на Фердинанд. И това не е просто поредната клюка, а въпрос, който и до днес е сериозно обсъждан. За доказателство се привежда прочутият кобургски нос, характерен както Тато, така и за неговите наследници. При това братът и сестрата на Живков – Георги и Цветана, както и всичките им роднини по бащина и майчина линия, не са с такива носове. Тезата, че във вените на бившия Първи тече синя кръв, се потвърждава и от други случайни съвпадения.

Като девойка баба Маруца – майката на Живков, от 1908 до 1911 г. е наемана за полска работа във „Врана“, после в царските конюшни и накрая като прислужница. Обитавала е една от стаичките на слугинския етаж под покрива на двореца. Градската легенда гласи, че царствени особи са се качвали нощем до тези стаички. За Фердинанд отдавна има свидетелства, че е бил похотлив, падал си по млади слугини, които наричал „красотки от село“. Имал и свой термин за забежките си – наричал ги „удоволствена релаксация“.

Твърди се, че за последно

Маруца е наета в двореца през есента на 1910 г.,

но по Коледа набързо се жени за приходящия в Правец по това време Христо Живков. След Нова година той тръгва на гурбет, а тя се връща към задълженията си в двореца. Но в края на март я отпращат обратно в Правец. Слухове носят, че Маруца заминала с цяла волска кола с дарове и оттогава семейството вече не изпадало в крайна сиромашия. Някои смятат, че споровете за рождената дата на Тато потвърждават предположенията, че Живков е незаконен син на Фердинанд, тъй като малкият Тодор се ражда много бързо след сватбата на родителите си.

Според любители на конспиративните теории майката Маруца умишлено спорила със сина си, че е роден по-късно, за да отмести датата на раждането му дотолкова, че

зачатието да попадне в дните след венчавката

при условията на нормална 9-месечна бременност. Преди време съдебният лекар проф. Георги Цеков също се изказа в подкрепа на този иначе небивал слух. „Чувал съм от осведомени хора, че наистина Фердинанд е имал необичаен интерес към Тодор Живков. Твърди се, че писма на царя са били скрити в специална каса, зазидана във „Врана“. Тя била уж намерена по-късно при ремонт, но в нея имало само няколко безобидни послания. Останалите отпътували отдавна за САЩ по информация на масоните. Чувал съм, че и царица Йоанна също знаела от съветниците на съпруга си за съществуването на още един брат на Борис ІІІ освен принц Кирил. Доста години след абдикацията на Фердинанд всяко негово писмо до Двореца завършвало с думите: „Какво прави момчето. Да ми пазите момчето!“, разказва професорът.

Във Франция – Тодор Живков и съпругата му на визита при френския президент Шарл де Гол

Но с това далеч не се изчерпват всички спорни въпроси около ранните години на Тодор Живков. Според различни данни

той е повтарял първи клас, а освен това е прекъснал

за известно време образованието си по финансови причини поради заболяване на баща му, като се опитвал да работи във фабрика за керемиди в Горни Богров, но скоро се върнал в Правец. Всеобщото мнение за Тато е, че грамотността, както и образованието му са доста спорни, заради което по-късно се обгражда с писатели, артисти и интелектуалци.

Семейство Живкови с децата Людмила и Владимир

Слуховете и съмнителните истории съпътстват Живков и след като влиза във властта. Всъщност те са толкова много и разнообразни, че трудно могат да се съберат на едно място. За футболните фенове обаче може би най-значима е драмата между „Левски“ и ЦСКА на злополучния финал за Купата на България през 1985-а, в която се твърди, че Тато лично има пръст. В онази година на 19 юни двата столични клуба излизат на терена за ожесточена битка, а „сините“ са определяни за категоричен фаворит. Обаче „червените“ повеждат с два гола. Но вместо да играят футбол, играчите и на двата отбора проявяват недопустима агресия. При първия гол Георги Славков дразни публиката на „Левски“ в сектор „Б“, играчите в синьо нападат рефера с претенции за игра с ръка.

Двата отбора се ритат като коне.

Зверски шутове в кокалчетата и брутални влизания се повтарят няколко пъти. Дежурните в телевизията, която предава на живо срещата, изпадат в паника – на екрана върви не футбол, а побоища. Мачът завършва 2:1, а след последния сигнал съдията Ахмед Яшаров е нападнат от левскарите още на терена. Предвожда ги Боби Михайлов, който халосва рефера с глава. Наско Сираков също му вкарва един-два тупаника и това се вижда в прякото предаване.

Скандалният мач разтърсва държавата.

Два дни по-късно са обявени наказанията. Решението е шокиращо – футболните клубове „Левски“ и ЦСКА са разпуснати, ръководителите им Кръстю Чакъров и Борис Станков изхвърлени от спорта, отнемат се треньорските права на Шпайдела и Симолията, а завинаги от футбола са изключени Борислав Михайлов, Пламен Николов, Емил Велев, Емил Спасов и Христо Стоичков. „Левски“ приема името „Витоша“, а ЦСКА става „Средец“. Наказанието е толкова тежко, че никой не може да повярва, че е истина. И точно затова тръгва слухът, че лично Тодор Живков нарежда какви да бъдат санкциите за двата клуба, а разговорите с него да смекчи наказанията ударили на камък.

Скандални твърдения се намират и за странните методи, до които Тато прибягва по здравословни въпроси. При това клюките идват от неслучайни хора. Преди години личната му медицинска сестра майор Ани Младенова хвърля бомбата, че

Живков искал да му се прави клизма всяка седмица

по веднъж. „Някакъв руски лекар му беше казал, че токсините, които се отлагат в дебелото черво, причиняват остаряване и смърт“, твърди Младенова. Диетологът на ЦК на БКП Румяна Янева обаче определя тези изказвания като напълно неоснователни. Дамян Дамянов, синът на партийния и държавен функционер Райко Дамянов, пък разказва, че бившият Първи си инжектирал хормони от бик за повишаване на потентността. Разбира се, подобни небивали твърдения няма как да бъдат доказани, а Тодор Живков отдавна не е между живите, за да защити името си.

 

Дража Вълчева

Дража Вълчева и Ванча Дойчева

са големите му сърдечни тръпки

Едва ли има политически лидер, чийто любовен живот да не изобилства от пикантерии за любовници и извънбрачни връзки. И Тодор Живков не прави изключение. Отдавна за него се говори, че имал слаб ангел и далеч не останал верен на съпругата си Мара Малеева. Самата тя знаела за похожденията му, но никога не му направила проблем.

Близки отношения Тато имал с партийни деятелки, комсомолки и дами от артистичния свят. Легенди се носят за апартаментите, които им раздавал. „Самият Живков имаше афинитет към изкуството и към артистичните среди. А след всяко представление обикновено ставаше т.нар. творческа вечер. На тия вечеринки в барчетата на театрите можеше да се танцува с Първия. Артистките се натискаха да танцуват с Живков“, разказва синът на Райко Дамянов Дамян Дамянов.

Сред актрисите, за които се говори, че са били тръпка на Тато, е Аня Пенчева. Самата тя се явява на процеса срещу Живков след 10 ноември и свидетелства в негова полза. Признава и че редовно му ходела на гости, за да ядат баница.

Отново актриса от Народния театър, Ванча Дойчева, е другата слабост на Живков. Съпругата на известния травматолог проф. Шойлев стъпва на първата ни сцена едва на 9. Приживе звездата категорично отричаше слуховете и дори се възмущава от клюките.

Легенди се носят и за отношенията на Тато с Дража Вълчева, която също е сред любимките му за немалък период от време. Говори се, че я харесва на партиен форум още когато тя е на 35. По онова време Дража е красавица на отговорна партийна длъжност в Карлово. По-късно кадри на УБО твърдят, че двамата прекарвали интимни романтични вечери в провинциални резиденции на Министерския съвет. Дража Вълчева се издига до министър на просветата през 1977 г. и до вицепремиер, шеф на Окръжния комитет на БКП в Пловдив и кандидат-член на всемогъщото Политбюро на ЦК на БКП. Страстта между двамата пък далеч не остава скрита и именно тя вдъхновява Радой Ралин за епиграмата „Държавни съображения“: „Тази личност некултурна/ кой на този пост я турна? / Че кой? То се знае – Вожда- / та нали я той оножда!“.

Станка Шопова, която е член на ЦК на БКП от 1986 до 1990 г., пък е сочена за последната любовна тръпка на Тодор Живков. Казват, че шеметната си комсомолска кариера студентката от Сливен дължи именно на танц с Тато на един 8 декември.

Едва ли е изненадващо, че се носят легенди и за незаконни деца на Живков. Най-упоритата сред всички е, че той имал син от личната си секретарка Ангелина Горинова, но тези клюки не намират никакво потвърждение.

 

Никола Гешев

Бил ли е бившият Първи агент

на полицай №1 Никола Гешев

Една от любимите теми, свързани с Тодор Живков, е дали е бил агент на знаменития шеф на царската Държавна сигурност Никола Гешев. Бившият Първи обаче винаги е мълчал за живота си през 30-те и 40-те години на миналия век. Архивите пазят документ, който показва, че през тези години, неясно защо, е викан за допълнителни разпити от легендарния шеф на тайната полиция Никола Гешев.

Много от деятелите на комунистическото движение от Окръжната партийна организация са излежавали присъди от 5 до 17 години лишаване от свобода. Тодор Живков обаче не попада сред осъдените лица по този процес.

Без отговор остават въпросите и дали е лежал в затвора и как така стенограмата от разпитите му е изчезнала безследно. Запазени са само разпитите на подсъдимите в процеса, известен като Подуенския провал на окръжната партийна организация в София на Работническата партия.

Бившето топ ченге Стойне Христов твърди, че Тодор Живков е бил агент №5. Малко преди 9 септември 1944 г. Гешев изпраща шифрограма до Алън Дълес, резидент на ЦРУ за Европа: „Аз си отивам, но оставям агент №5, който в близките десетина години ще бъде един от партийните и държавни ръководители на България!“.

 

Цветан Килограмски. Снимка: Иван Бакалов

20-годишният Цецо Килограмски

го поваля на земята във Враца

Сред по-любопитните случки от житието-битието на Живков е т.нар. опит за атентат срещу него във Враца. На 1 юни 1980 г. Тато пристига във Враца за Ботевите тържества на площада. Наоколо има милиция, цивилна охрана, тротоарите са заградени с въжета. Живков излиза от колата, в този момент едър млад мъж изскача от тълпата, затичва се бързо към него, посяга, успява да го хване за ръката. Живков залита и се плаши до смърт. Охраната скача, настъпва суматоха, а Живков пада на колене и на ръце. Всичко се случва за секунди. Нападателят е затиснат от няколко души от охраната от УБО и е отведен. Случката става пред очите на няколко десетки хора, които са в близост на площада. Вестниците мълчат, но мълвата тръгва.

Мъжът, който напада Живков, е 20-годишният тогава Цветан Килограмски. Той е арестуван и лежи в затвора 9 години и половина. Освобождават го чак през 1990 г. Преди бившият Първи да си отиде, едно от желанията на Килограмски е да се срещне с него. Това не се случва, но пък мъжът получава възможност да разкаже публично своята версия за случая.

Тодор Живков на колене на земята. Охраната отвежда Цветан Килограмски. Снимкa: Димитър Викторов

Всъщност преди злополучния 1 юни 1980 г. Цецо и родителите му няколко пъти писали жалби до ЦК на БКП, до Народното събрание и до самия Живков, защото по някаква причина отнемат на болния му баща инвалидната пенсия. Те обаче получават формални отговори. Искат да стигнат до Живков, но не могат. 20-годишният Цецо, 100-килограмов мускулест мъж, работи в предприятие за геоложки проучвания. Драмата в семейството го афектира месеци наред. На 1 юни Килограмски попада на площада във Враца случайно. Изведнъж вижда, че мерцедесът на Живков спира съвсем наблизо. Не може да обясня защо е дръпнал Тато, но твърди, че единственото, което искал, е просто да говори с него заради проблемите на баща си.

 

Живков и Брежнев

Вицове от серията „Златната решетка“

За Тодор Живков през годините са измислени не един и два вица, макар че преди 1989 се изисква истинска смелост да ги разказваш публично. Близки до бившия Първи обаче свидетелстват, че той обичал да слуша вицове за себе си. Предлагаме ви малка селекция с най-добрите анекдоти.

 

– Другарю Живков, вие имате ли си хоби?

– Да, колекционирам политически вицове.

– И много ли сте събрали?

– Три-четири лагера.

****

Тодор Живков и Леонид Брежнев летят със самолет над Съветския съюз. По едно време Тодор погледнал през илюминатора и възкликнал:

– Гледай Брежнев, твоите хора са разбрали, че летим в този самолет, и всеки е вдигнал по един бинокъл да ни гледа!

Погледнал и Брежнев и казал:

– Глупости, научили са, че ме няма и всеки е надигнал по двe бутилки водка!

****

Умрял бай Тошо и отишъл в Ада. След една седмица Сатаната се обажда на Бога:

– Моля те, прибери си го тоя! Накара дяволите да се организират в профсъюзи, всичките малки дяволчета ги направи пионерчета, подстрекава грешните души да вдигат революция…

Взел го Господ в рая. След една седмица дяволът се обажда да пита какво става.

– Как е, Боже?

– Първо, казва се „Другарю Бог“! Второ, не ме занимавай сега, че бързам за партийно събрание. И трето – Бог няма!

****

Великден, върви другарят Живков към кабинета си, пуши лула. Насреща му – бюрократ подмазвач:

– Другарю Живков, Христос воскресе!

– Благодаря, вече ми докладваха.

****

По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на Столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили:

„По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква“.

****

Времето на социализма, някъде в България, държавно предприятие.

Стопанското, партийното, комсомолското и профсъюзното ръководство, съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност, провели масова акция по проверка спазването на работното време и трудовата дисциплина.

В резултат на акцията били арестувани трима работници:

Първият арестуван влязъл в предприятието 10 минути преди началото на работното време – обвинили го в шпионаж и диверсия.

Вторият арестуван закъснял с 10 минути – обвинили го в опит да саботира производствения процес.

Третият арестуван спазил на секундата работното време – заподозрели го, че притежава западен часовник.

****

На Нова Година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците:

– За много години другари, за много години!

****

Леонид Брежнев, главен секретар на ЦК на КПСС, пристига на официално посещение в България. Част от програмата му включва посещение на музея в памет на Иван Вазов. Зад една витрина Брежнев съзира екземпляр от „Под игото“.

– Какво е това иго?! Кой се е осмелил да пише такива неща? – развикал се той. – Авторът да бъде наказан веднага!

– Ама, другарю Брежнев, той е вече мъртъв! – стреснато отговорил Живков.

– Тошо – усмихнал се сладко генсекът, – ей затова те обичам!

****

Дошъл Брежнев в България на посещение и рекъл на Тодор Живков:

– Товарищ Тодор, в България имате много плодородна почва – ще садите праз!

– Какво ще го правим толкова праз, Леонид Илич?

– Той не е за вас, ще го давате на румънците.

– А какво ще ни дават те в замяна?

– Те ще ви дават дачии!

– Супер сте го измислили, Леонид Илич!

– Ама дачиите не са за вас. Те са за китайците!

– А те какво ще ни дават?

– Ориз!

– Чудесно сте го измислили!

– Ама и оризът не е за вас. Той е за японците!

– А какво ще дават японците на нас?

– Те ще ви дават тойоти!

– Аууу, прекрасно! Вие сте гений, товарищ Брежнев!

– Ама и тойотите не са за вас. Тях ще ги давате на нас!

– А вие какво ще ни давате в замяна?

Брежнев отговорил:

– Семето за праза…

****

Тодор Живков на 12-ия конгрес на БКП:

– Другарки и другари, тази петилетка трябва да догоним и изпреварим Америка.

– Другарю Живков, да догоним Америка добре, обаче в никакъв случай да не я изпреварваме.

– Защо?

– Защото ще ни се видят голите задници.

****

По времето на Живков Индия подарила на България слон. Бай Тошо веднага назначил комисия да определи какво ще е необходимо за слона, за да се чувства като у дома си. Комисията назначила чиновници по поддръжка на мястото, определено за слона, хигиенисти, ветеринари, хора за контрол на храната, хора за контрол на фекалиите на слона, чиновници в архива, биограф на слона… Абе, с две думи, типично по нашенски се създала администрация от 200-250 души. Минали 2-3 месеца и другарят Живков решил да посети слона. Отива, влиза – бре тук слон, там слон – няма го. Пита пазача:

– Къде е животното бе, другарю пазач?

– Ами то още на втората седмица умря, другарю Живков. Промяната в климата не му понесе.

Отишъл бай Тошо в министерството за слона и какво да види – всички си работят, кипи дейност.

– Вие, другари, какво правите тук, след като слонът е умрял? – попитал Първият.

– Жив, умрял – все тая, то работата трябва да се върши.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html