13.8 C
София
вторник, 21 септември 2021 г.

Свързват името на Цар Борис ІІІ с празника Кръстовден

Параклисът на Кръстова гора, сн. Фейсбук

Българската православна църква отбелязва на 14 септември един от големите празници в своя календар – Кръстовден. Това е единият от четирите дни в годината, когато миряните могат да се поклонят пред Христовия кръст. Останалите са в третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, петия ден от Страстната седмица − Велики петък, както и на 1 август – Произхождение на св. Кръст Господен.

Преданията за празника са много. Едно от тях гласи, че в основата му е една жена – майката на император Константин Велики, Света Елена. След дълго търсене в Палестина тя успява да открие гроба, в който е положен Исус Христос. С един от трите открити в него кръста, възкресява наскоро починал човек. Света Елена взема частица от животворящия предмет със себе си, а останалото оставя в изградения на Божи Гроб храм „Възкресение Христово”. На 13 септември години по-късно, храмът е осветен, а на следващия ден, кръстът е „въздвижен“ над главите на миряните. Оттогава християните се събират, за да видят и да се помолят пред Светия кръст.

Традицията е пренесена и у нас − в местността Кръстова гора, Средните Родопи. Отдалечена на около 200 километра от столицата, Кръстова гора привлича и млади, и стари − да се помолят за здраве или изцеление на тежки или неизлечими заболявания. Вярва се, че там също е заровена частица от Светия кръст.

Историята за светостта на връх Кръстов в Родопите и местността около него научава и българският Цар Борис III (1918 – 1943). Чува я от един отшелник, посветил се на вярата в Бога. Той му споделил, че получава видения, които показват, че частица от Христовия кръст наистина е скрита на върха, където някога се е издигал манастир, разрушен до основи от турците при едно от нападенията им. Там, според видението, трябвало да бъде издигнат висок метален кръст.

На 1 май 1936 г. металният кръст е поставен на върха, а след освещаването му бял гълъб отвежда множеството на западното възвишение на връх Кръстов, където изпод скалата, на която кацнал, бликнала вода. Затова над него издигат втори метален кръст, заедно с малък параклис, построен от дарители. През 1994 г. кръстът, подарен от цар Борис III, изчезва. Открит е в гората, а 7 месеца по-късно е поставен в издигнатия нов храм.

Традицията повелява на Кръстовден да се спазва строг пост, а най-възрастната жена в дома да омеси обреден хляб, наречен Кръстова пита. За селското стопанство Кръстовден поставя началото на есенния работен сезон и тогава започва сеитбата на зимните житни култури. В някои райони на страната празникът се нарича и гроздоберник, защото се дава началото на гроздобера.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html