10.5 C
София
понеделник, 18 октомври 2021 г.

Бунтът на изображенията през обектива на Деяна Стаматова

Снимка: photosynthesis.bg

Галерия Синтезис представя изложбата на Деяна Стаматова “Бунтът на изображенията“, посветена на 80-тата годишнина от рождението ѝ. Изложбата представя нейни емблематични серии и включва над 50 фотографии, сребърно-желатинови оригинали, копирани лично от авторката. Експозицията ще бъде открита от доц. Георги Лозанов в 18:30 ч. на 16 септември (четвъртък) и може да бъде видяна до 6 октомври 2021.

Деяна Стаматова е представител на ярка плеяда от български фотографки, работили през 70-те и 80-те години на ХХ-и век.

Това е период, в който властта предприема решителни мерки в нова посока, противоположна на идеята за „мъжкото момиче”, характерна за ранния социализъм. Възвръщането на женствеността се превръща в основна цел, в името на която се налагат редица промени… Търсят се нови пропагандни образи на жената и девойката и кой би могъл по-добре да разбере, да преживее и да предаде – красиво и смислено – женския свят, освен самите жени?“ – пише д-р Катерина Гаджева.

Именно през 70-те години, жените за първи път с увереност заявяват себе си като автори в българската фотография. В този период  Деяна Стаматова, редом с имена като Лоте Михайлова, Румяна Бояджиева, Петра Атанасова и др. постигат професионални успехи и откриват първите си самостоятелни изложби, в които представят теми като „новата жена – нежна, красива, одухотворена”, „майчинството”, „децата”. На жените фотографи властта позволява показването на по-интимни сцени, дори на голо тяло, макар изложбите на самата Деяна Стаматова нееднократно да се оказват със заключени врати. Именно в сферата на актовата фотография са и нейните най-смели експерименти, които са една от основните теми представени в изложбата.

За авторката:

Деяна Стаматова (1941 – 2001) завършва техникума по графика „Юлиус Фучик“, а по-късно става асистент в Полувисшия учителски институт в Бургас и завеждащ лаборатория за научна документация към Химико-технологичния институт.

След участие в обща фотоизложба, получава предложение от Петър Божков и Борис Юскеселиев да стане окръжен кореспондент на „Централфото“ за Бургаски окръг. Няколко години по-късно се мести в София, където работи и за вестник „Жар“. В последствие попада в екипа на още няколко редакции, сред които „1000 дни“, „Експрес“ и „168 часа“. Извън фотожурналистиката, Деяна Стаматова работи по лични художествени проекти. Известна е най-вече със своя алтернативен прочит на голото тяло. Отдава голямо значение на работата във фотографската лаборатория. За нея всички експерименти, които са постигнати в нея са не по-малко важни от самия снимачен процес.

В кариерата си има повече от двадесет самостоятелни изложби и десетки награди от български и международни фотосалони като: Биенале по художествена фотография, Пловдив, 1971; Международен фотоконкурс „Орво – Пентакон“, Германия, 1971, 1973; Международен салон по художествена фотография „Асахи Шимбун“, Токио, 1975; Международен фотосалон „Исфак“, Турция, 1981; Салон за творчески търсения Сен-Клу, Франция, 1985, 1986; Годишен преглед на българската фотография на Българската фотографска академия, 2001.

В изложбата са включени фотографии, документи и предмети, предоставени от г-н Емил Качаров, съпруг на Деяна Стаматова и от архива на Национално сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева“.

Изложбата е част от програмата на Месеца на фотографията 2021 и се осъществява с подкрепата на Национално сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева“ и Фотосинтезис.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html