13.9 C
София
вторник, 19 октомври 2021 г.

Някои бележки относно характера на промяната „P&V project“

Асен ДИМИТРОВ
Непознаването на политическите модели, като съдържание на реални политики води до пренебрегването на ролята на социалното разделение на обществото. Самите партии са проекция на тези обществени структури. Днес идеологическите платформи са размити, ценностите са деформирани и се внушава възможността с „десни механизми да се постигат леви цели“. Образованието, здравеопазването, културата, инфраструктурата, националната сигурност, пенсиите са част от социалната сфера и сигурността на всяка демократична държава и то е задължение на всяко едно управление, независимо от коя част на политическият спектър е излъчено. Ресурсът, който се разпределя в тези секторни политики, е еквивалентен на бюджетния капацитет и той е относително съотносим за всяка държава в пропорции, които се налагат от задължителни баланси.
Лява и дясна политика са понятия, които се определят от отношенията между труда и капитала, структурата на собствеността, условия за развитие и реализация на личността, достъпа до образование и здравеопазване, а не от разпределението на публичния ресурс. При лявото управление водещо е постигането на безплатно и общодостъпно образование и здравеопазване. Качеството им е задължително и съответстващо на съвременните стандарти и технологично развитие. При дясното управление тези Конституционно гарантирани права на българите се оказа, че могат да бъдат получени само на съответна цена. Как може да бъде гарантирано другото Конституционно право на труд, ако държавата не е активен субект при създаване на икономика с мащаби на голям работодател, за всички нива на квалификация на трудещите се.
Борбата с демографията не е изграждане на детски градини, училища, спортни площадки, както твърди Кирил Петков. Тя е комплексен въпрос. Държавна политика, която започва с повишаване на благосъстоянието на българските граждани, чрез всеобща трудова ангажираност и политика за доходите, еднократна финансова помощ за родено дете, и майчинство с нормална продължителност и поддръжка достатъчна за отглеждане на дете за всички социално осигурени майки.
Корупцията трябва да е под прицела на всички призвани органи, чиято задача е да се борят с нея. Тя не е смяна на едни хора с наши хора. Към това е нужна и реакцията на нетърпимост на цялото общество, защото чрез нея преминава не само огромен ресурс за обогатяване на властниците. Корупцията създава друг обществен регламент, извън легитимните правила и закони. Асен Василев отбеляза, че България е богата страна, но много се краде, като не уточни всъщност кой от кого краде. Има кражба, която е в още по-грамадни размери от корупцията, но борбата с нея не е във фокуса на десните мерки. Кражбата от труда на хората. Намаляването на корупцията би следвало да доведе до това бизнесът да не бъде ощетяван с огромните корупционни проценти. И къде ще се влее този ресурс. Ще бъде вложен за повишаване на доходите на трудещите се или работодателите ще формират още по-големи печалби? Защото до днес очевидно цената на корупцията се плаща именно от работещите бедни, а печалбите за работодателите са достатъчни за да демонстрират шеметно благосъстояние.
Политиката не е sitcom или Stand up Comedy. Да описваш емоционално битови теми или да създаваш забавни сюжети за позитивни емоции на публиката, може да служи за добър контакт с аудиторията, но какво е ползата от този спектакъл.
Проектът Петков&Василев е нещо като да опаковаш Триумфалната арка. Обсебваш триумфа и закриваш съдържанието с бяло платно и червени въжета. Псевдо продукт, на който цялото творчество и философия е в опаковката. Невидима остава конструкция на реалните детайли и основанията те да съществуват. Това е проект на група, която сама създава правилата за селекция и подбор за съмишлениците. Сертифицирането за почтеност ще е единствено техен прерогатив. Друг е въпросът дали по критериите на останалата част от обществото ще попадне в категорията на почтените.
Не без значение е и демонстрираната гледна точка на представителите на „промяната“ относно принципите на парламентаризма. Народното събрание е еманация на морала в политиката. Народният представител има лична воля и експертиза при заемане на позиция, но той е представител на партия, която със своята програма е поела конкретни ангажименти. Всяка партия представлява определени обществени и социални слоеве, и законодателните инициативи, които поема са насочени за защита правата и интересите именно на избирателите, а не на безпринципни вътрешно парламентарни преструктурирания. Логиката на Петков и Василев, че ще преструктурират мнозинство в парламента, подчинено на целите на техния кръжец, може да обедини само хора с общ интерес, различен от съдържанието на мандата, с който са получили мандат на народни представители. Тяхното странно и безпринципно появяване в политиката е заложено още в модела на регистрация на политическият им проект. Трябва им партия! Минимум две. За коалиция. Независимо какви! Просто за регистрация. Без ангажимент да изпълнят програмите им. Без ангажимент към членовете, които са учредили тези партии. Към тяхното кредо и идеали. Не се допуска претенция да попаднат в листите. Това „тяло“ просто ще бъде опаковано в лъскава амбалажна хартия с две, три панделки и етикет ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА!
А тя кога започна?

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html