5.7 C
София
петък, 3 декември 2021 г.

Съзнанието отвъд времето и пространството

Още със самото си възникване квантовата теория отваря вратата към въпроси, чийто отговор е колкото шокиращ, толкова и оспорван. Следват експерименти, които вместо да изяснят въпроса, отварят нови и нови врати. Авторът на тази публикация е ученият д-р Робърт Ланза, който бе избран за третия най-значителен учен от NY Times. Според него квантовата теория доказва, че съзнанието се премества в друга вселена след смъртта. Книгата му, озаглавена „Биоцентризъм: Как животът и съзнанието са ключовете за разбиране на природата на Вселената“, разбуни Интернет, защото съдържа представа, че животът не свършва, когато тялото умре, и той може да продължи вечно. Ланза няма съмнения, че това е възможно.

Ланза е експерт по регенеративна медицина и научен директор на компанията Advanced Cell Technology Company. Преди да стане известен с обширните си изследвания, свързани със стволовите клетки, той е известен и с няколко успешни експеримента за клониране на застрашени животински видове.

Физика, квантова механика и астрофизика – тази експлозивна смес ражда и една нова теория за биоцентризма, която много учени изповядват и в която Ланза вярва безусловно.

Биоцентризмът учи, че животът и съзнанието са основни за Вселената. Съзнанието създава материалната вселена, а не обратното. Ланца посочва структурата на самата Вселена и че законите, силите и константите на Вселената изглежда са прецизно настроени за цял живот, което означава, че интелигентността е съществувала преди материята. Той също така твърди, че пространството и времето не са обекти или неща, а по-скоро инструменти за нашето разбиране на живота. Ланца казва, че ние носим пространство и време със себе си „като костенурки с черупки“, което означава, че когато черупката се отдели (пространство и време), ние все още съществуваме.

Теорията предполага, че смъртта на съзнанието просто не съществува. Тя съществува само като мисъл, защото хората се идентифицират с телата си. Те вярват, че тялото рано или късно ще загине, мислейки, че и тяхното съзнание ще изчезне. Ако тялото генерира съзнание, тогава съзнанието умира, когато тялото умре. Но ако тялото получава съзнание по същия начин, по който кабелна кутия приема сателитни сигнали, тогава разбира се съзнанието не свършва със смъртта на физическото превозно средство.

Всъщност съзнанието съществува извън ограниченията на времето и пространството. То е в състояние да бъде навсякъде: в човешкото тяло и извън него. С други думи, то не е локално в същия смисъл, в който квантовите обекти са нелокални.

Ланца също вярва, че множество вселени могат да съществуват едновременно. В една вселена тялото може да бъде мъртво, но в друга то продължава да съществува, поглъщайки съзнанието, което е мигрирало в тази вселена. Той го оприличава с хората, които са достигали почти до границата на смъртта, но са се върнали, и са разказвали за това.

Мъртвият човек, докато пътува през същия тунел, се озовава не в ада или в рая, а в подобен свят, който някога е обитавал, но този път жив. И така, безкрайно, в множество светове

Тази „вселенска надежда“ има много поддръжници – не само простосмъртни, но и някои известни учени. Това са физици и астрофизици, които са склонни да се съгласят с съществуването на паралелни светове и които предполагат възможността за множество вселени.

Мултивселената е научна концепция, която те защитават. Те твърдят, че не съществуват физически закони, които да противоречат на съществуването на паралелни светове. Много преди появата на квантовата физика, са написани книги, които използват подобни идеи.

Първият е писателят на научна фантастика Х. Г. Уелс, който провъзгласява идеята си през 1895 г. в разказа си „Вратата в стената“. И след 62 години тази идея е разработена от д-р Хю Еверет в дипломната му работа в Принстънския университет. По принцип се твърди, че във всеки един момент Вселената се разделя на безброй подобни вселени. И в следващия момент тези „новородени“ вселени се разделят по подобен начин. В някои от тези светове може да присъствате: да четете тази статия в една вселена или да гледате телевизия в друга. Задействащият фактор за тези умножаващи се светове са нашите действия, обясни Еверет. Ако направим някакъв избор, мигновено една вселена се разделя на две с различни версии на резултатите.

През 80-те години на миналия век Андрей Линде, учен от Института по физика на Лебедев, разработва теорията за множеството вселени. Сега той е професор в Станфордския университет. Линде обяснява:

„Пространството се състои от много надуващи се сфери, които пораждат подобни сфери, а те от своя страна произвеждат сфери в още по-голям брой и така до безкрайност. Във Вселената те са раздалечени. Те не са наясно за съществуването една на друга. Но те представляват части от една и съща физическа вселена. Фактът, че нашата Вселена не е сама, се подкрепя от данни, получени от космическия телескоп Планк.“

Използвайки данните, учените са създали най-точната карта на микровълновия фон, така наречената космическа реликтова фонова радиация, която е останала от създаването на нашата Вселена. Те също така откриват, че Вселената има много тъмни вдлъбнатини, представени от някои черни дупки и големи празнини.

Теоретичният физик Лора Мерсини-Хоутън от университета в Северна Каролина с колегите си твърди: „Ааномалиите на микровълновия фон съществуват поради факта, че нашата вселена е повлияна от други вселени, съществуващи наблизо. А дупките и пролуките са пряк резултат от атаки срещу нас от съседни вселени.“

Д-р Хамероф разказва в документалния филм „През червената дупка“ на Science Channel: „Да кажем, че сърцето спира да бие, кръвта спира да тече, микротубулите* губят квантовото си състояние. Квантовата информация в микротубулите не се унищожава, не може да бъде унищожена, а просто се разпространява и разсейва във Вселената като цяло.“

Робърт Ланза би добавил тук, че тя не само съществува във Вселената, но може би съществува и в друга вселена. Ако пациентът бъде реанимиран, съживен, тази квантова информация може да се върне обратно в микротубулите и пациентът казва „Бях близо до смъртта.“ Ако пациентът умре, възможно е тази квантова информация да съществува извън тялото, може би за неопределено време, като душа.“

Този разказ за квантовото съзнание обяснява неща като близки до смъртта преживявания, астрална проекция, преживявания извън тялото и дори прераждане, без да се налага да се стига до религиозната идеология. Енергията на вашето съзнание в даден момент потенциално се рециклира обратно в различно тяло, а междувременно съществува извън физическото тяло на някакво друго ниво на реалността и може би в друга вселена.

*Микротубулата е клетъчен компонент на цитоскелета. Те са с тръбеста форма и диаметър 25 nm. Микротубулите са структурни компоненти на клетката и играят важна роля в някои клетъчни процеси -митоза, цитокинеза и др.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html