11.2 C
София
четвъртък, 28 октомври 2021 г.

Проф. Анастас Герджиков: Безобразието на политиците се превръща в традиция

Ректорът на софийския университет „Св. Св. Климент Охридски“ е най-вероятният кандидат за президент, който ще бъде подкрепен от ГЕРБ. Припомняме ви какво каза преди 2, 5 години Герджиков по време на честването на 24 май.

„На този светъл празник няма да коментирам за втори път поведението на политиците, които пак се наредиха преди нас на шествието. Ще кажа само, че безобразието се превръща в традиция. През тази година имах много време да мисля защо се получава така и стигнах до извода, че те не са злонамерени. Повечето от политиците просто никога преди да станат политици не са участвали в шествието и затова не знаят традиционния ред. Разбира се, имаше и изключения. Нашият приятел Явор Нотев, който е бил винаги с нас отпреди да стане политик, се опита да ги вразуми, но както ще чуете след малко в поздравителното ми слово – култура и духовност не се наливат насила. Винаги традиционният ред е бил следният – най-отпред върви българското духовенство, което и сега е сред нас, след него вървим ние, а после цялото българско гражданство, което обича светлия празник“.

На празника в Аулата присъстваха заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева, проф. Любен Тотев, председател на съвета на ректорите, ректори, представители на духовенството, членове на Академичния съвет, народни представители, представители на изпълнителната власт, представители на Българската академия на науките и други научни организации, преподаватели, студенти и гости. Герджиков отбеляза, че днес е много по-трудно да се отговори на въпроса „Каква просвета?“, отколкото преди няколко десетилетия, защото „сега имаме много повече възможности, но те поставят пред нас и много повече въпроси“.

Ректорът посочи, че причината е, че светът и образованието се промениха много през последните десетилетия, а промените, които предстоят, са още по-големи. „Преди 30 години написах дипломната си работа на пишеща машина, защото компютрите не бяха достъпни. Интернет беше създаден, но никой не беше чувал за него. Мобилните телефони не съществуваха, а сега смартфонът в ръката ни е много по-мощен от тогавашните компютри. Дистанционното обучение представляваше учебници и материали, изпратени по пощата. И най-смелото въображение не можеше да си представи социалните мрежи. Японски фирми се отказваха да създават изкуствен интелект поради убеждението на водещи учени, че това е принципно невъзможна задача“, отбеляза проф. Герджиков.

Той добави, че придобивките от последните 30 години не са просто технически удобства. Това са открития и изобретения, които промениха начините, по които се информираме, учим, работим, правим изследвания, събираме и съхраняваме данни, четем, слушаме музика, гледаме филми, общуваме помежду си.

По думите на ректора, няма сфера на живота, която да не е засегната от тази революция – личният и професионалният ни живот, работата в завода и в изследователската лаборатория, средствата за комуникация и транспортните средства, стоките и услугите, туризмът, спортът и развлекателната индустрия, сигурността и опасностите пред нея и така до безкрайност.

Проф. Герджиков изтъкна, че бъдещето на съществуващите професии е неясно. Автоматизацията, роботизацията и изкуственият интелект ще изместят човека от едни професии и ще направят излишни други. Ще възникнат нови професии, които сега не съществуват. „В тази ситуация ми се струва недалновидно желанието на някои работодатели да получат от образователната система готови работници, обучени да извършват конкретна работа. Машината, която умеят да управляват, след няколко години ще изчезне, а много е вероятно след нея да изчезне и цялата индустрия, от която е част“, отбеляза ректорът.

Според проф. Анастас Герджиков по същата причина трябва добре да обмислим и професионалното и дуалното образование, за да не оставим възпитаниците му без работа, а производството – без квалифицирани кадри.

Ректорът подчерта, че истинският въпрос на съвременното образование е какви знания и умения има смисъл да се дадат на младите хора: „Разбира се, трябва да обсъждаме как да използваме новите технологии в обучението, какви методи да прилагаме в образованието, как да изглеждат класната стая и аудиторията, учебните помагала и техническите средства, дали изобщо има смисъл да даваме знания, които могат да се добият от другаде, а и бързо остаряват, или да наблегнем повече на меките умения и способността за учене“.

Проф. Герджиков изтъкна, че все пак основният въпрос остава този: Кои са непреходните ценности и неостаряващите знания, от които има и ще има нужда всеки човек, независимо от технологичните промени и меандрите на пазара на труда? Според него тези въпроси още нямат решение и предизвикват по цял свят сериозен дебат на педагози, технократи, философи, футуролози, политици, родители или просто мислещи хора.

Проф. Анастас Герджиков подчерта, че има знания и ценности, които са се запазили незасегнати от технологичния прогрес през вековете и са останали непреходни при всички предишни индустриални революции. Каквито и промени да настъпят, когато един ден живеем в умните си къщи и градове напълно задоволени и с много свободно време, ще ни вълнуват същите духовни въпроси, каквито са вълнували и древните народи, и поданиците на средновековните империи, и пътешествениците, открили Новия свят, и местното население, което са заварили, отбеляза още ректорът.

По думите му, това са въпроси, които вълнуват и образования елит в мегаполиса, и непросветения овчар в планината; и здравия, и болния; и честния, и крадеца. Но това са въпроси, на които изкуственият интелект няма да даде отговор.

„Сигурен съм, че изкуственият интелект скоро ще се научи да отсява истинските от фалшивите новини, но никога няма да съумее да открие истински ценното за човека в морето от информация“, отбеляза проф. Герджиков и допълни: „Можеш да симулираш интелект, но не можеш да симулираш духовност“.

Ректорът посочи, че затова днешният празник е толкова обичан и ценен – всички усещаме дълбоко в себе си, че културата и духовността са най-човешкото – това, което никой не може да ни даде наготово или да ни отнеме насила.

„Честит празник на славянската писменост, на българската просвета и култура, на знанието и духовността! Нека всеки ден да е празник на духа и на човешкото в нас, на красивото и възвишеното, на вярата в доброто и на любовта между хората!“, каза в заключение ректорът на Софийския университет.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html