12.1 C
София
неделя, 17 октомври 2021 г.

Лозан Панов отива на изборите в двойка с журналистка

Лозан Панов, кадър БНТ

Неправителствената организация „Правосъдие за всеки“ обяви официално на среща с медиите пред сградата на Президентството, че с пълно единодушие е приела да номинира председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов за президент. Те му гласуват доверие и ще участват активно в предстоящата кампания с неговата кандидатура.

Инициативният комитет, поведен от „Правосъдие за всеки“ очаква допълнителни хора да се присъединят към тях. Подчертаха, че в ИК ще влязат само общественици, представители на малкия и средния бизнес, юристи. В него няма да има „партийни лица“.

Лозан Панов благодари на своите съмишленици. „Моята кауза е независимостта на съдебната система, ще се обърна за подкрепа към всички свободни граждани. Журналистката Мария Касимова е кандидатът за вицепрезидент“, уточни Лозан Панов.

„Не вярвам в конституционния катарзис на г-н Радев, защото не съм видял някаква позиция, ако се върнем назад във времето, която засяга главния прокурор Сотир Цацаров, а нещо повече този катарзис се получи, когато при г-н Гешев влезнаха в президентството. За мен това не е действие, провокирано от обществен интерес, а личен интерес“, заяви Панов по повод сегашния обитател на „Дондуков“ 2.

Той посочи, че зад кандидатурата на проф. Анастас Герджиков пък вижда ДПС. „С Движението за права и свободи имаме опит години наред като скрит съюзник на г-н Борисов. Пример за това е Висшият съдебен съвет“, каза Лозанов.

Часове преди проявата на „Правосъдие за всеки“ Лозан Панов обяви официално с писмо до медиите, че влиза в президентската битка. В поетична изповед, той каза, че е станал на 50, а това било важна възраст в живота на един човек. Говори за преподавателя Кристиян Таков, за съпругата си, която бе оприличена на черен лебед, както и за приятелите си от НПО-то, които ще издигнат неговата кандидатура.

Ето и цялото обръщение без редакторска намеса:

„Случи се така, че в тази година отбелязах половин век, откакто вървя по земния път. А в началото на следващата, приключва най-смислената досега част от него. И така поставен на два предела, стигнах до равносметка и дори още по-далеч. Разложих самата думичка на две части, а с полученото „равна и сметка“ се опитах да направя баланс между получил и дал.

Всъщност след всичко, което бях причинил на семейството ми през последните седем години и най-вече цената, която съпругата ми трябваше да заплати, осъзнах, че съм получил един извор на себеотрицание, какъвто може да бъде само истинската любов на един човек към друг. Върнах се и към времето преди да оглавя Върховния касационен съд и си спомних за „кандидата на Статуквото, дошъл да овладее този съд“. Стана ми някак драго да се обърна и видя назад, че с хвърлените камъни, успях да съградя основи – основите на независимостта. Последното не е моя мисъл и не помня къде съм я срещал, но някак само тя напираше, докато гледах назад. И последваха един след друг спомени и едва сега осъзнах, колко тежка е било да стоиш дълго на входа – на последната непревзета „крепост“ на независимостта.

По време на този път бях изгубил един свой истински приятел, чиято загуба, ако бе само моя, щях по-лесно да понеса. Болката обаче бе толкова непоносима, защото загубата бе на правдата и независимостта. До мен стоеше кутийка, а вътре свещник с малка свещичка, която преди това бе държал Кристиян, а майка му сякаш нарочно сега бе избрала момента, да ми даде този дар. Тогава си спомних думите на мъдреца, дошъл сред нас за кратко да подържи свещ, ежедневното борене на злото изглежда уморително само тогава, когато си свикнал, че така е било открай време и така ще пребъде и във вечността. Осъзнах, че след седемгодишни неравни битки да възтържествува истината и справедливостта, физически се бях изтощил толкова много, че тялото бе на път да победи духа. Тогава пак Кристиян заговори: „Не чакай велики промени!

Достатъчно е да тръгнеш с малки, но неотклонни стъпки, които често се оказват достатъчни“. Мислех си, но аз не съм партиец, а съдия и моята мисия е да служа на истината и добродетелността. Да, но лидерът на съдиите не бива да стои безучастен, докато едни непораснали люде се вихрят в храма на Темида и гасят една след друга, свещичките на справедливостта. Той трябва да продължи да се бори, ако не иска да пребъде храмът без светлина. И трябваше да намери начин да спре похищенията на Темида, без да убива у себе си правдата и добродетелността.

Малко след това се явиха моите другари от Правосъдие за всеки, с които ние заедно отдавна вървим. Тогава трябваше да уверя всеки, че нашата мисия е пътуване, а не дестинация, и наш дълг е да продължим.

Тогава мъдростта на Кристиян, която бе посял у нас, пак заговори: „България се събужда ужасно бавно, търка очи, обръща се отново на другата страна, вика: „Хайде да си подоспя малко“, но вече е ясно, че слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става.“

Нека покажем, днес, в 17 часа, пред дома на Държавния глава, че вече сме бодри и сме готови да продължим!“

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html