5.4 C
София
сряда, 27 октомври 2021 г.

Сбогом, Джони! Светът стана по-тъжен…

Георги Пенков, снимка: БГНЕС

АНТЕНИ

На 87 години след дълго и тежко боледуване от този свят си отиде нанадминатият чешит Георги (Джони) Пенков. През последните месеци от живота си той боледуваше тежко. Скръбната вест съобщи писателката Ина Вълчанова.

Джони се ражда като Георги на 27 ноември 1933 г. в София, в семейството на изключителния майстор на четката Иван Пенков – един от художниците, които създадоха модерната българска живопис в края на първото и второто десетилетие на миналия век, ярък представител на движението „Родно изкуство“. През 1966 г. Джони завършва радиотехника във ВМЕИ “Ленин”. Специализира във Франция електроакустика и започва да работи като звукооператор.

Изявява се и като актьор. От 1960 г. озвучава филми. Неподражаемият глас и особен изказ на Джони са негова „запазена марка“ и хората го разпознават, дори когато не го виждат. С имената на Джони Пенков и на Радой Ралин по-старото поколение свързва легендарните „Фокус“-и, които се прожектират на голям екран преди игралните филми в киносалоните. Гласът на Джони звучи и в легендарното радио шоу на Тодор Колев „Как ще ги стигнем американците“. В киното е играл във филмите „Рицар без броня“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Илюзия“, „Търновската царица“, „Аз, графинята“, „Немирната птица любов“, „Неочакван обрат“, „Операция Шменти капели“ и др.  Носител е на орден „Кирил и Методий“ – II степен (1970). Документалният му филм „Ятаци“ печели няколко награди, включително и на Фестивала на българското кино във Варна и от фестивала в Лайпциг.

Джони бе веселяк и бохем, чиито знаменити приятели е трудно да се изброят: Валери Петров, Радой Ралин, Васил Цонев, Милчо Левиев, Ибряма, Ицхак Финци, Миряна Башева, Рангел Вълчанов, Иван Славков, Мая Новоселска, Огнян Видев и мн. др. Мнозина от тях вече не са сред нас. Заедно с Джеки (също Георги) Стоев и Чарли (Христо) Илиев са най-забавната тройка в българското кино.

„Лъже, ама интересно лъже!“, казва Ицхак Финци за приятеля си. Джони често прибягваше до самоирония и разказваше чудни небивалици за себе си и за семейството си, някои от които звучаха направо като вицове. Радой Ралин пък му оставя за спомен следния автограф: „На Джони, без когото светът щеше да бъде много по-тъжен!“

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html