11.2 C
София
четвъртък, 28 октомври 2021 г.

Доц. Киселова: Назначаваният за министър трябва да е само български гражданин

               Доц. Наталия Киселова      Снимка: law.uni-sofia.bg

 

Конституцията изисква лицето, което ще бъде назначено за министър, да е български гражданин, който няма друго гражданство. Конституционната юрисдикция не може нито да тълкува, нито да интерпретира конституционната норма. Призивите за „наливане на ново вино в стари мехове“ не са приложими. Това е смисълът на становището на доц. Наталия Киселова до Конституционния съд по делото за двойното гражданство на Кирил Петков. Доц. Киселова е авторът на труда, от който нейният колега и кандидат за министър от ИТН Петър Илиев преписва 80 страници за докторската си дисертация.

Ето цялото становище на доц. Наталия Киселова:

ДО
КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРАВНО МНЕНИЕ
от
доц. д-р Наталия Киселова – преподавател по Конституционно право, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“

Относно: конституционно дело № 18 от 2021 г. по искане на петдесет и пет народни представители от 46-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 г. (Обн., ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков

УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,

Поканена съм да представя писмено правно мнение с Ваше Определение от 9 септември 2021 г. по образувано от Вас конституционно дело № 18 за 2021 г. На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционния съд и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организация и дейност на Конституционния съд представям настоящото Мнение, относно искането за установяване на противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 г. (Обн., ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков.

  1. За допустимостта на искането
  2. Субект на сезиране

Искането е отправено от субект, който е оправомощен да сезира Конституционния съд съгласно чл. 150, ал. 1, изречение първо от Конституцията – поне 1/5 от народните представители към момента на сезиране (16 август 2021 г.).

  1. Предмет на искането за установяване на противоконституционност

2.1. Към момента на сезиране (16 август 2021 г.) указът, част, от който се оспорва, е произвеждал правно действие (назначеното служебно правителство е било в изпълнение на правомощията си).

2.2. Към момента на допускане на делото от конституционната юрисдикция (9 септември 2021 г.), указът, част, от който се оспорва, е произвеждал правно действие (назначеното служебно правителство е било
в изпълнение на правомощията си).

2.3. Към момента на произнасяне по същество, КС може да обсъжда отпадане на предмета на делото на формално основание. С нов указ от 14 септември 2021 г. е назначено „ново“ / друго служебно правителство с изменен / друг персонален състав.

Съществуват, обаче, правни различия между юридическите актове, които подлежат на контрол за конституционносъобразност пред КС по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията – нормативни и ненормативни.
Ненормативните юридически актове са резултат от дейността на конституционни органи (по смисъла на т. 2 от първата алинея на чл. 149) по повод прилагането на конституционни норми и тогава подлежат на контрол
за конституционносъобразност. Конституционната юрисдикция се произнася как е приложена конституционната норма при издаването им.

  1. За основателността на искането
  2. Преюдициални въпроси преди произнасяне на КС по същество:

1.1. Към кой момент се преценява дали лицата, които се назначават за членове на служебно правителство, отговарят на условията по чл. 110 във връзка с чл. 65, ал. 1 от Конституцията? В деня, според мен, в който указа на президента е издаден или влиза в сила, ако има изрично посочен срок, лицата трябва да отговарят на условията по чл. 110 във връзка с чл. 65, ал. 1 от Конституцията;

1.2. Идентични ли са условията, на които трябва да отговарят членовете на Министерски съвет, когато биват избирани от Народното събрание и когато биват назначавани от държавния глава? Да, според мен,
условията по чл. 110 от Конституцията са идентични и за правителството по чл. 99, ал. 5 и ал. 7 от Конституцията;

1.3. В чл. 110 конституционният законодател е използвал думата „само“ по отношение на българските граждани, които биват избирани/назначавани за министри. В чл. 65, ал. 1 от Конституцията, към която препраща чл. 110, изисква лицето да е български гражданин, „който няма друго гражданство“. Т.е. към момента на избирането / назначаването за министър лицето „няма друго гражданство“.

При обвързаност на конституционната юрисдикция с отправеното искане за произнасяне относно акт (чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията), тя не може нито да тълкува, нито да интерпретира конституционната норма на чл. 65, ал. 1, към която е препратила разпоредбата на чл. 110. Призивите за „наливане на ново вино в стари мехове“ не са приложими. Те биха били евентуално допустими за обсъждане при сезиране с искане за упражняване на правомощието по тълкуване (чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията).

  1. При евентуална преценка за частична противоконституционност на Указ № 129 от 10.05.2021 г. (Обн., ДВ, бр.39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България относно назначаването на Кирил Петков Петков за служебен министър на икономиката, КС следва да изследва постъпилите пред него документи и да установи дали лицето е било само български гражданин.

10 октомври 2021 г.
доц. д-р Наталия Киселова

Източник: Труд

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html