5.9 C
София
сряда, 20 октомври 2021 г.

Парламентарните избори след 1989 имат три пика

Снимка: Prehoda.bg

От първите свободни избори през 1990 г. до наши дни тенденцията е за спад на избирателната активност.  Най-висока е била на първите свободни избори през 1990 г., а най-ниска – на вота на 11 юли тази година. Въпреки това има три случая, когато активността на вота за НС се вдига спрямо предходните избори – през 2001, 2009 и 2017 г.

През 2001 г. активността се вдига с над 270 хил. гласа спрямо вота 4 години по-рано. Тогава – след 4 г. управление на кабинета Костов, на политическата сцена дебютира Симеон Сакскобургготски и партията му НДСВ спечели изборите, като получи 120 депутати.

Още по-видим е ръстът на активността на вота през 2009 г. – след управлението на кабинета “Станишев” на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС.

Тогава партия ГЕРБ се яви за първи път на парламентарни избори и получи 116 депутати. Гласуваха над 570 хил. повече спрямо вота за НС през 2005 г.

А през 2017 г. на изборите за парламент гласуват с близо 230 хил. повече от тези през 2014 г. Тук, изглежда, роля е изиграла появата на Румен Радев на политическата сцена 6 месеца по-рано, когато печели изборите за президент.

Сега социолозите предполагат, че на 14 ноември фактът, че има в един и същи ден избор и за парламент, и за президент, ще увеличи активността пред урните. Досегашната история на изборите 2 в 1 потвърждава тази хипотеза.

През 2016 г. пък заедно с президентския вот се провеждаше референдумът, иницииран от “Шоуто на Слави” за мажоритарна избирателна система.

Въпреки че е прецедент едновременното провеждане на парламентарни и президентски избори, има три случая на вот за НС и държавен глава в рамките на 6 месеца – недостатъчно време, за да спадне градусът на политическото напрежение между двата избора. Затова от началото на века именно краткото разстояние между изборите повлиява на активността на поне единия тип избори.

Такъв е случаят през 2001 г., когато абсолютният фаворит за президент Петър Стоянов губи вота от издигнатия лидер на БСП Георги Първанов. Половин година по-рано ОДС губи изборите от новопоявилото се НДСВ на Симеон Сакскобургготски.

Симеон Сакскобургготски пред цъфналите магнолии в двореца „Врана“ обявява, че влиза в политиката

16 години след тези избори сценарият е подобен – половин година след победата на Румен Радев през ноември 2016 г. се провеждат избори за НС, на които активността бележи ръст с близо 230 хил. гласоподаватели.

Източник: 24 часа

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html