6.4 C
София
понеделник, 29 ноември 2021 г.

Планът за възстановяване не отговаря на очакванията на Брюксел за главния прокурор

Снимка: Пресслужба на Министерския съвет

Европейската комисия  до последно е давала детайлни препоръки на българското правителство за Плана за възстановяване и устойчивост. От Брюксел са казали, че не виждат в работния вариант на плана достатъчно ясно описани и амбициозни цели зад редица мерки – включително за главния прокурор – нито своеобразна пътна карта със срокове, в които се случва всяка ключова стъпка, кога в крайна сметка влиза в сила обещаното и как се измерва ефектът от него. В предадения план такива подробности няма.

Едно от възможните обяснения е, че той бе финализиран от служебно правителство при вече разпуснат парламент и ограничена възможност да се определи има ли и какъв точно е консенсусът относно върховенството на закона и борбата с корупцията между партиите, които разчитат да имат депутати и като част от бъдещо управляващо мнозинство да взимат нужните законодателни решения.

Изброеното засяга бизнес средата в България, която е един от трите компонента в плана, включени в главата „Справедлива България“.

В тази глава са описани обещанията за 20 реформи, сред които „достъпно, ефективно и предвидимо правосъдие; противодействие на корупцията; подобряване на рамката за борба с изпирането на пари; укрепване на капацитета на Инспектората към Висшия съдебен съвет за превенция и противодействие на корупцията сред заетите в съдебната власт“.

Срокът за постигнане на всичко това е записан най-общо – „последното тримесечие на 2022 г.“.

Още по-амбициозни (реализиране не по-късно от края на март 2022 г.) са обещанията за законови поправки, които засилват защита на подаващите сигнали за нарушения на законите и промени в Наказателния кодекс, така че да се ограничат възможностите по частен ред да се търси наказателна отговорност за обида или клевета по повод публикации на журналисти или подадени сигнали от отделни граждани.

В окончателния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост по този повод е написано: „Консултиране на изпълнението на мярката с Венецианската комисия, Групата на държавите срещу корупцията (ГРЕКО), Съвета на Европа и други европейско признати организации.“ Иначе казано, не се говори изрично за консултиране на проектозакони, а за „изпълнение на мярката“ (освен ако под този израз не се разбира цялостният процес).

Проблемът е, че изброените авторитетни европейски организации често изработват позициите, оценките и решенията си в рамките на месеци, а не на седмици. Тоест ходът на българския законодателен процес – дори при малко вероятно свръхусилие на новия парламент да постави реформата за отговорността и отчетността на главния прокурор сред най-челните си приоритети – ще зависи от времето за реакция от тези организации.

Комисията неведнъж е подчертавала, че ефективността на мерките за борба с корупцията са предварително условие за успех на начина, по който ще се използват милиарди евро в следващите няколко години. Останалите страни членки също имат глас при отпускането им, тъй като миналия юли бе предвидено задействане на „аварийна спирачка“ на плащанията, ако сметнат, че правителството получател не изпълнява обещанията си за реформи.

В същността си това е политически лост за квази вето, докато се отговори на допълнителни въпроси защо се бавят реформите или се подкопават основни принципи на ЕС като върховенството на закона. Имаше спорове дали някога тази спирачка ще бъде дръпната от някого, но преди дни решението на Конституционния съд на Полша, оспорващо върховенството на част от правото на ЕС над полското, направи задействането съвсем реално от страна на Нидерландия, където парламентът даде такъв мандат на кабинета на Марк Рюте.

Източник: Дневник

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html