2.8 C
София
неделя, 5 декември 2021 г.

Д-р Любомир Канов: От утопиите за равенството пак ще се възползват подлеците

Д-р Любомир Канов, снимка: България днес

 

Д-р Любомир Канов е роден на 29 октомври 1944 г. в Банкя. Психиатър и писател по професия, антикомунист по убеждения. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за „опит за бягство“ и „подривна дейност срещу социалистическия строй“. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Емигрира през 1984 г. в САЩ. Преди няколко години се завръща в България.

Интервю на Себастиан Пиер

– За Рим на император Август историкът Тит Ливий скептично казва, че обществото вече не може да понесе нито пороците си, нито лековете за тях. От лек за пороци или от лек за фалшиви добродетели имаме нужда днес?

– Фалшивата добродетел е порок. Особено порочно и токсично е възприемането позата на добродетелен, морален съдник – нещо, на което се нагледахме достатъчно. На моралисти отляво, които узурпират правото да говорят от името на човечеството. В „българско издание“ това е една Мая Манолова, която във всяко изречение слага „хората“, „гражданите“, „народът“ и говори от тяхно име без никакъв срам.

– Увиването в найлон на Триумфалната арка по проект на покойния Кристо бе обявявано за „смело“, „модерно“, „напредничаво“, „провокиращо“, но никой не го нарича красиво. Има ли място днес за класическа красота?

– Класическата красота почива на вечни пропорции, на Витрувий, на Фибоначи – всичко това е закодирано в природата. Деформацията на класическата красота е модерна болест, която сякаш иска да принизи божиите творения и самата красота в името на изказване на някаква напредничава идея. За мен това е подривна дейност, както обичат да се изразяват комунистите. Да обезобразиш в името на красотата е нещо, което аз не разбирам.

– Какви са днешните 30-годишни мъже? Инфантилизира ли се богатото и проспериращо общество?

– Познавам днешните млади хора през сина ми и неговите приятели. Те са западни момчета с консервативни ценности –  имат една-две приятелки в живота си, оженват се за тях, ценностите им са свързани със семейството и с достойното поведение пред обществото. Това, което виждам в България, е една разхайтена и доста игнорантна прослойка от младото поколение, на което отсъства трудова етика, социална етика, гражданска етика. Общо взето това са слабо образовани хора, които са повлияни от лесния начин на живот.

– Какви бяха 30-годишните мъже преди 30 години?

– Преди 30 години настъпи крахът на комунизма под тежестта на собствената му негодност. Тогавашните 30-годишни хора са били изправени пред новата епоха, но отгледани в условията на късния социализъм – носеха в себе си всичките зародиши на едно фалшиво, лъжливо, подло общество, което почиваше на взаимни доноси, кариеризъм по партийна линия, следене от органите и особен вид подлизурски страх, който се натрапва от първия ден в училище. Поколение от сикофанти, които са готови да обслужват, да предадат своята автономност доброволно. И тогава, и сега е грешно да се говори за това какво е поколението изцяло. Важно е каква е пропорцията. Когато пропорцията на онези, които са готови да сдадат достойнството, гордостта си и ценностите си се измести силно в тяхна посока – тогава обществото е в проблем.

– Какви рискове крие терапевтичното общество, където всеки малък дискомфорт е от гаргантюанска важност, всяка мимолетна тъга е обявявана за депресия, а всяка несполука – за житейска криза?

– Медикализирането на човешкия живот и употребата на медицински термини за описване на нормални човешки състояния като тъга и радост е прекалено. Както е прекалена грижата за това всеки дискомфорт на всеки индивид да бъде обгрижен веднага. Много се внимава напоследък някой да не бъде обиден. До такава степен, че са изобретени инструменти за езиков и социален контрол, които се наричат например „език на омразата“, който трябва да бъде премахнат – включително и съдебно преследван; остракизъм на всеки, който не харесва някого; намиране на жертви навсякъде. Това е изключително развитата индустрия на виктимологията. От нея се печели. Има НПО-та, има хора които се препитават и финансират от тази индустрия щедро от милиардери и корпорации, които сякаш са се загрижили за това да моделират обществото по определен начин. Това е един опит да се уравни ментално човечеството в определен калъп.

– Между 4-те века турско робство и 45-те години социалистическа робия България се развива с бързи темпове, ражда големи умове и се европеизира в добрия смисъл на думата. Имаме ли днес силата и капацитета за същия подвиг – отново да се издърпаме от блатото сами?

– Имаме предпоставките, но нямаме основите като общество. Като народ имаме много добър капацитет. Въпросът е този капацитет да бъде поставен в правилния коловоз, за да тръгнем в правилната посока. Което може да стане, ако се изгради общество върху господството на закона. Законът от римското право и до днес е в основата на онези общества, които са били успешни. Ако не се започне оттам, обществото губи – каквато и изборна система да има, каквито и партии да са разрешени. Второто условие е, разбира се, свободата на словото – това означава и правото да казваш нелицеприятни неща, да критикуваш, да публикуваш свободно. Третото е свободата на човек да предприема стопански инициативи, да търгува, да пътува, при което държавата, спазвайки законите, му дава пълна свобода на действие. Несправедливото комунистическо общество не бе преустроено в нещо принципно различно, а просто се проточи като един доста уродлив хибрид между старото и недобре имплантираното ново.

– Благословия или проклятие е умението на човечеството да се адаптира към всичко – добро и лошо?

– Оцеляват най-приспособимите. Да се адаптираш е ценно качество, което понякога се превръща в проклятие. Понякога е може би е по-добре да загинеш, вместо да се приспособиш към нещо, което те превръща в същество, което е по-долно от човека.

– Защо хората бъркат толерантността с харесване?

– Думата толерантност, както и противоположността й – нетолерантност, се разрасна до такива пропорции, че се превърна във всеобхватно понятие, без възможност да се уточни какво точно значи толерантност. Най-лошото е, че стана изискуемо качество – и дори наказуемо – когато става дума за нетолерантност. Човек има право да харесва и да не харесва. Човек е длъжен да толерира определени неща, които не му харесват, защото така живее едно цивилизовано общество. Факт е, че под егидата на толерантността, която теоретически би трябвало да е нещо добро, започва да се промъква смисъл, който води до подчинение до такава степен, че да загубиш правото си да не харесваш.

– Западът е поляризиран във всяко отношение – политика, изкуство, религия, диета, начин на живот. Спорим в търсене на истина или заради самия спор?

– Спор заради самия спор, поне за мен като психиатър, е характерова патология. Ние имаме определение за хора, които спорят постоянно със съседите или със съдебната система. Тази дума е кверулант – лице, което спори с всички и е постоянно в съда. Хубаво е да се спори като учениците на Сократ – първо изказваш тезата на противника, за да покажеш, че си я разбрал, след това я оборваш в търсене на истина. Останалото е психопатия.

– Цяло поколение днес израства с лъжовното убеждение, че Апокалипсисът е наблизо – светът свършва, природата умира, за китайския вирус се говори денонощно във възможно най-черни краски. Ще доведе ли това до деформации в психиката на днешните деца или ще ги закали?

– Децата са най-склонни да се справят с различни предизвикателства, защото са приспособими и донякъде склонни да надживяват травми. Дори и такива социални аномалии като всеобщия универсален страх от една пандемия, която досега е взела живота на 4,5 милиона хора, докато са се родили 90 милиона. Или страх, който най-вече се означава като „Климатът“. Този „климат“, който тегне над съвестта на човечеството, подклаждано от хора със съмнителен душевен статус като Грета Тунберг, влияе върху хора, които са по природа тревожни и мнителни – те не са малко. Децата бързо се съвземат и продължават, защото имат много задачи пред себе си, с които трябва да се справят. Други хора, които са затънали в страх – например възрастни, които са затворени вкъщи или ходят с маски на Витоша, са повече за ожалване.

– Все още се спори за медицинските плюсове и минуси от носенето на маска. В психологически план какво ни дава и какво ни отнема фактът, че крием лицето си зад парче плат?

– Носенето на парчето плат се превръща в социален белег на хора, които са склонни да се подчиняват на този епидемологичен коран. Маските ми напомнят на пионерските връзки, които носехме като деца, за да покажем, че сме склонни да приемем каквото и да ни сервират властите. Чисто медицински имам доста сериозни съмнения, че от маска, която не се сменя 4-5 пъти дневно, има някакъв смисъл – а това почти никой не го прави. Сигурно има известно основание за маска, ако си в затворено помещение с много хора. В изискуемостта за носенето на маска аз съзирам тоталитарни рефлекси, които се масажират по този начин. Не съм съгласен с носенето на маски навсякъде, защото го считам за неоправдано.

– Фейсбук строго следи и забранява снимки и визуализации на Хитлер, но промотира такива на Ленин и Сталин. Случайна грешка ли е това или мека пропаганда?

– Не е грешка. Наблюдавам вече десетки години тази необяснима толерантност към болшевизма и сатрапите от комунистически тип. Битката с Хитлер продължава и до днес, правят се филми за това постоянно. Абсолютно е забравен Пол Пот, който изби една трета от населението си. Да не говорим за станилинизма и Голодомора. Наистина е смешно да воюваш с един тоталитарен психопат, какъвто е бил Адолф Шикългрубер, който е бил на власт точно 12 години и 75 години след неговата смърт да вадиш нож на умряло куче. Вместо да се обърнеш към живия, чудовищен комунизъм, който превръща страни като Куба и Северна Корея в нещо ужасно. Дали се заклеймява комунизмът както трябва? Дали присъства неговото изясняване и описване в учебниците по история – дори в България – това е много хилаво, да не кажа почти липсващо. Стърчат паметници на хора, които са по всяка дефиниция масови убийци и престъпници срещу собствения си народ и всичко това се подминава с мълчание. Но ако някой покаже снимка на Хитлер, той ще бъде премахнат от фейсбук. И не, че Хитлер заслужава някаква похвала, но трябва да има морална еквивалентност.

– Туитър заглуши и изхвърли от платформата си Доналд Тръмп, 45-ият президент на САЩ. Същевременно толерира терористичната организация „Хамас“ и талибаните. Двуличие или целенасочена деморализация?

– Несъмнено двоен стандарт. Тръмп бе разпознат като отявлен враг на лявото и неолибералното и трябваше да бъде изчегъртан, включително с фалшификация на изборите, в която не се съмнявам. Този човек си позволяваше да говори неща, които лявото не можеше да толерира. За тях всякакви талибани и терористи са по-малко опасни от Тръмп, който казва „Америка първа“. Това е деморализация и триумфализъм от типа на „Ние победихме, всичко е наше – всички медии, университети, Холивуд, интернет, развлекателна индустрия… Каквото ви сервираме – това!“ Обикновеният човек няма средства за отпор и пасе каквото му се даде в яслата.

– Графити на престъпника-рецидивист Джордж Флойд, превърнал се в икона на днешното ляво, бяха открити в Сирия и Афганистан. Това идеологически колониализъм ли е?

– Превръщането на един цветнокож криминален човек в икона работи в полза на всички онези, които са врагове не само на Америка, но и на християнски запад като цяло. Флойд е символ на онова, което помага на Америка да бъде разрушена. В този смисъл той е знамето на терористите, които разрушават Америка отвътре и е съюзник на онези, които искат да я разрушат отвън.

– „Не притежавам нищо, всичко е общо, а животът е прекрасен“, гласи статия, публикувана от Световния икономически форум, в която наивно се описва поредната комунална утопия. Завинаги ли сме обречени да се връщаме към тази пагубна идея? Комунизмът ментален дефект ли е?

– В претенциите на комунизма откривам кражба на християнски идеи. В този смисъл съм съгласен с хората, които казват, че това е ерес – една изродена форма на християнството без Христос и без Бог. Понеже в комунизма има частица от християнството, той става привлекателен за млади умове, които наивно бъркат желаното с действителното. В природата не съществува равенство. Във всички общества има йерархия, тя е естествена и в природата. Така че, който се хваща на тези утопии и счита, че така ще се живее в бъдеще – греши. От тези утопии пак ще се възползват най-големите подлеци, които отново ще ги излъжат.

– Ако питаме биолог за яденето на насекоми, то най-вероятно ще получим и физиологически отговор – за съдържанието на протеини в тях, за възможностите, за приложенията в бъдеще. Но какъв е моралният, философският и чисто човешкият проблем с идеята за ядене на насекоми и продукти от насекоми?

– Проблемът не е само културен. Има един опит да се набута в гърлото на човека още една идея, с която да се тества до каква степен сме в състояние да преглътнем наложеното. В случая с храните това е под благовидния претекст за климата, природата, кравите, които трябва да бъдат защитени… във всички случаи – за нашето „добруване“. Грижата да ни научат да ядем насекоми крие намерението да живеем „все по-добре“. Това е проверяване до каква степен сме си загубили ума.

– „Космополитън“ и други големи списания излязоха с корици с хора с наднормено тегло, заявявайки в прав текст, че това е „здравословно“ и всеки, който не е съгласен, е ужасен „дебелофоб“. Здравословно ли е да се лъжем така безочливо?

– Не е здравословно да се лъжем, а още по-малко здравословно за тях е да лъжем. Да се казва истината е здравословно.

– На изток от Виена все още може да кажем, че даването на хормони на деца за смяна на пола – де факто химическа кастрация – е безумна, безчовечна перверзия и престъпление. Тази транс-обсесия с детската сексуалност няма ли да изиграе лоша шега на цялото ЛГБТ движение?

– Истината е, че самоубийствата при тези хора са 20 пъти повече, отколкото при техните връстници. Хората, които още не са се самоубили, са дълбоко нещастни. Това е престъпление, отново предприето с благородната цел да „ощастливи“ някого. Тази практика би трябвало да бъде осветявана безмилостно от прожекторите на общественото внимание, за да предпази млади хора, които лековерно се повлияват от масирана пропаганда. Като човек и лекар считам, че тази химическа кастрация трябва да бъде вкарана в наказателния кодекс като престъпление срещу човека и да бъде забранена.

– „Драг кралица“ (мъж в карнавални женски дрехи с тежък грим – бел.ред.) в Шотландия чете приказки в местна детска градина пред 4-годишни. Кога и в България?

– Мисля, че българският народ е по-чепат, но опити ще бъдат правени със сигурност. За градуса на такава вероятност може да се съди по интензитета на гей парадите и тяхната разюзданост. Когато станат съвършено разюздани може да се каже, че вече сме се доближили до подобна възможност.

– Темата за малцинствата и етноразнообразието е централна в последните 5 години за големите западни медии, като белият човек винаги е в отрицателна светлина. Защо никой не отчита факта, че белите са 15-18% от световното население?

– Белият хетеросексуален християнин е под атака. Атака, възглавявана от хора с бял цвят на кожата. Обвинението е от гледната точка на моралната праведност – „Вие сте колониалисти, избихте индианците, разрушихте прекрасната цивилизация на маите, които ядяха сурови сърца, изтръгнати с обсидианови ножове от гърдите на живи хора“; Колумб беше свален от паметниците в Америка от морално възмутени хора, които живеят от 300 г. насам в най-великата икономика и все не са доволни. Да не говорим за Хаити – новоосвободените хора избиват цялото бяло население на острова и установят хаитянска република – която е черната дупка на човечеството. Може би се конкурира с Либерия. Сега се разпалва обратния расизъм – този срещу белия хетеросексуален мъж, той е припознат като враг на останалото човечество. Междувременно обществата в далечния Изток доста сериозно потискат индивидуалните свободи на хората и абсолютно безпрепятствено завладяват икономически света. Докато в силно олевяваща Европа толерантност към всякакви религии постепенно разрушава тъканта на европейската цивилизация и християнство.

– Най-страстните протестъри и „антирасисти“ твърдят, че краят на расизма ще дойде с края на расите – едва когато в бъдеще се смесим в хомогенен светло-кафяво-жълто-бронзов човек. Не е ли иронично как в крайна сметка това ще ни лиши именно от разнообразието?

– Това е расов и расистки социализъм, в който всички отново се уравняват и стават едно и също. Истинският възглед за човек, ако говорим за божия замисъл, доколкото ни е дадено да го проумяваме, е всеки да бъде уникален, различен и дарен с нещо специално. Никой не може да надбяга черния човек на къси разстояния – не може да му се сърдим за това. Никой не може да решава математически задачи както момчето или момичето от Хонг-Конг или Сингапур – не може да им се сърдим за това. Никой не може да разгръща такава архитектура и такъв тип цивилизация като белия човек. Всеки е надарен с нещо и всеки е дефицитен по някакъв начин. Никой човек от Африка няма неандерталски гени, а аз имам 4%. Защо? Защото нашите прадеди са дошли и са се смесили с местните хора, а африканците не са устроени по този начин. Еволюцията протича различно на различни места. Какво пречи нашето различие на тези бели демиурзи, които искат да „поправят“ света? Това не е по силите на хората.

– Над 50 процента от тежките престъпления в САЩ се извършват от чернокожи, които пък са 13 процента от населението на САЩ – факт, който е табу за западните медии и не се споменава гласно там. Фактите могат ли да бъдат расистки?

– Фактите за политкоректорите нямат никакво значение. Когато Ленин и чекистите установяват болшевишката власт, те постановяват следното: „Нямат значение кодексът, законите, юридическите правила. Ние установяваме правдата на пролетария. Тя не се интересува от фактите“.

– Ако думата „негър“ е толкова лоша, защо рап музиката е построена върху нея – среща се изобилно в повечето куплети и припеви.

– Черният човек може да нарече друг черен човек „нигър“, но ако бял човек каже учтиво „негър“ или „човек от негроидната раса“, това означава, че ще бъде уволнен от университета, от работа. Изчегъртването на термини и на установени истини е любимото занимание на новите идеолози на лявото, които искат да ни превъзпитат така, че определени думи или дори литературни герои да изчезнат от цивилизацията.

– През 1977 г. сте арестуван и съден за най-тежкото за соц-строя престъпление: свободомислие. Лежите в Старозагорския затвор. Ако не бяхте арестуван и съден, щяхте ли да ненавиждате комунизма толкова?

– Аз го ненавиждах, поради което и бях в затвора.

– Кое е първото нещо, което направихте веднага след пускането ви на свобода?

– Взех влака и се прибрах при майка ми. Валеше дъжд. И осъзнах, че съм обречен да живея с нея и с нейната пенсия. Мина време, докато успея да си намеря работя като лекар. След това работих в Карлуково. Да работиш в България като лекар в такава болница е достатъчно наказание само по себе си. Властта счете, че дали ще бъда дърводелец или психиатър – със заплата по-ниска и от на бояджиите всъщност – е достатъчно като присъда.

– Преди месец общинският съвет ви обяви за почетен гражданин на Лом, където сте практикувал професията си на психиатър. Имате и американско гражданство. Къде има повече хора в нужда от професионална помощ – у нас или зад Океана?

– И от двете страни на океана е едно и също. В България сякаш има един буфер, който липсва в САЩ – семейството, приятелите, родата – буфер, който служи като сурогатна психологична подкрепа. Но това не е достатъчно.

– Наскоро синът ви се ожени. Какво може да даде брачната институция на младите хора в новия век?

– Това, което е давала винаги – гнездо, в което да се чувстваш обичан, закрилян, обгрижен, в което да гледаш децата си в сигурност и любов. Това никога няма да се промени.

– Печелили сте награди и със собствена марка вино. По-приятно е да правиш вино или да го пиеш?

– Да го пиеш!

 

Източник: България днес

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html