2.8 C
София
четвъртък, 2 декември 2021 г.

Петър Киров: Войници искаха отпуска от командира, защото съм станал олимпийски шампион

Снимка: Bulgaria ON AIR
„Аз съм един обикновен човек, който има своето детство, ученически години и казарма. Малко преди прага да навърша 21 години, прекрачих прага на спортната зала“, разказва двукратният олимпийски шампион по борба Петър Киров в ефира на Bulgaria ON AIR. 
Професорът разказва за първите си стъпки в борбата и трудния път от курсовете за стругар до първата олимпийска титла, която идва само 4 години тренировки. Той сподели, че е роден на село, а тогава е нямало дори електричество там.
„Нямаше никакъв спорт. Но по традиция в нашето село по празници и сватби два спорта бяха удостоявани с голямо внимание – конните състезания и борбите“, спомни си двукратният олимпийски шампион. Интересът му към спорта се възражда, когато той отива в завод „Сила“ да се обучава за стругар. Тогава започва и да проучва къде има зала по борба.
„Отидох в тази зала. Вътре се занимаваха трима треньори с деца, с младежи и с мъже. Минах покрай първия, който ме попита на колко години съм. И когато казах на 21, той ми отговори, че на моите години някои вече се отказват от борбата. Каза ми, че е късно“, спомни си проф. Киров. Третият треньор обаче му обръща внимания и след като го кара да се претегли, го пробва и на тепиха.
„Исках така да се сборя, но ми беше трудно, защото не разбирах нищо от борбата. Нямах спортен екип. Тогава той ми каза, че ще ме запише класическа борба. Следващата година участвах на едно републиканско първенство“, споделя спортистът, роден на 17 септември 1942 г. в село Калчево.
Най-ценното, което е научил от своя първи треньор, проф. Киров казва, че е „азбуката и таблицата“ на борбата.
„Когато съм побеждавал съперници, никога не съм вдигал ръце, за да покажа, че съм победил. Исках да бъда смирен към загубата на човека, защото с всеки може да се случи“, каза спортистът, извоювал 52 медала от различни турнири и първенства. След тях са двете олимпийски титли – в Мексико 1968 и Мюнхен 1972, както и три първи места на световни първенства – Едмънтън 1970, София 1971 и Катовице 1974. Споделя, че не е успял да завоюва трети олимпийски медал заради контузия на тепиха.
„Имам чувството, че половин България ми е роднина. Обаждат ми се хора отвсякъде. Така беше и когато се връщах от олимпиадата – войници искаха отпуска от командира, защото съм станал олимпийски шампион“.
Източник: Boec.bg

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html