9.8 C
София
понеделник, 29 ноември 2021 г.

ВАС се произнесе: Има само два пола – мъж и жена (видео)

Снимка: „Една“

Предстои Конституционния съд да се произнесе по въпрос, който безспорно може да бъде определен като един най-конфликтните, пред които е бил изправян – дали когато говори за пол, Конституцията има предвид само биологичния или влага друг по-широк смисъл в понятието. По казуса се произнесе Върховният касационен съд, а сега и Върховният административен съд.

По делото постъпиха безпрецедентен брой становища, които очертаха поляризацията в обществото относно възможността за промяна на пола. По въпроса са разделени и съдиите, които трябва да решават дали транссексуалните могат да променят гражданския си пол и при какви условия. Именно заради противоречията в мненията Върховният касационен съд се обърна към КС с въпроса: „Как следва да се разбира понятието „пол“, използвано в Конституцията, и има ли то смисъл, различен от биологичен пол?“

Сега своето становище по него даде другият върховен съд – Върховният административен съд, който също не е чужд на проблема с определянето на пола, който се поставя и в административни производства.

„Лекс“ публикува становището на Пленума на ВАС с незначителни съкращения:

Понятието „пол“, използвано в Конституцията на Република България, има само и единствено биологичен смисъл и изразява разбирането за човека като мъж и като жена.

Основания за това разбиране е наличието на обективни предпоставки от биологичен характер, които поради своята фундаменталност и основополагаща биологична същност не могат да бъдат игнорирани като обстоятелства от обективната реалност, за да се даде предпочитание на обстоятелства от субективен, респективно вторичен характер, каквито са например: субективното мнение на човека за собствения му пол, различен от биологичния; желанието на индивида да бъде възприеман от обществото и държавните органи по признак пол, различен от биологичния, да се въздигне в законен интерес, и по-нататък – в субективно право, защитимо с притезание за дължимо поведение от страна на обществото и държавата.

Човекът като мъж и като жена представлява фактическа и обективна реалност, която съществува от самото начало на съществуването на този биологичен вид. Разделението на пола на мъжки и женски е присъщо не само на човешките индивиди, но и всички висши форми от биологичните видове, на всички млекопитаещи.

Половото разделение на хората на мъже и жени е биологично детерминирано както на нивото на съществуване на биологичния вид – генетично, органно и функционално, така и на външно ниво чрез външни признаци, служещи като средство за разпознаване на половете и комуникация между индивидите.При хората делението на мъже и жени по биологични характеристики съществува дори още преди създаването на културата и нейните измерения. Дори да се внесе промяна във външните проявления на пола, а по този начин да се внесе промяна в начина неговото разпознаване и комуникация между индивидите, то промяната не може да засегне нито генетичния строеж, нито начина на функциониране на органите, тъй като обратното би застрашило физическото съществуване на конкретния индивид. Полът принадлежи на биологията и внасянето му като форма на самоопределяне като елемент от културата е вторично явление, което до настоящия момент не намира отражение в юридическата надстройка, в системата от правни норми, съдържащи се в КРБ.

Ако правните норми въздигнат желанието на даден индивид да се самоопределя по признак пол по начин, различен от биологично определения, в законен интерес, респективно в субективно право, т. е. полът да се разбира като явление от културата на човека, извън неговите биологични характеристики, то неминуемо ще се стигне до следните противоречия от правен, респективно от социален характер.

Дори да се признае правото или интересът от самоопределяне по признак пол по начин, различен от биологично определения, обективно съществуващите фактори, биологично разделящи хората на мъже и жени – вътрешно присъщи и външни, следва задължително да намерят правна/юридическа защита, защото са реално съществуващи явления от обективната действителност.

Признаването на избора на пол, различен от биологическия, за законен интерес или субективно право не може да измести от лоното на правната уредба и защита пола като биологична категория, притежаваща своите строго специфични биологични характеристики, разделящи човека на мъж и жена.

Това означава, че в правните системи следва задължително да са налице две правни регламентации:

1. на група на правно уредени обществени отношения, в които полът встъпва в своя естествен биологичен характер, в които мъжете са мъже по биологичен вид и жените са жени по биологичен вид. Това са обществени отношения, включващи без изключение всички нива на обществения и социалния живот – започвайки от медицината (например отношения, свързани с процеси като раждане, диагностика на заболявания, лечение), преминавайки през спорт, през културни прояви и др., свършвайки със социалното осигуряване и пенсиониране.

2. на група на правно уредени обществени отношения, съществуващи паралелно с първата категория, основани на правото на избор на пол, различен от биологично определения, които следва да засегнат същите нива на обществения и социалния живот (например процеси като раждане, диагностика на заболявания, лечение), спорт, културни прояви, като театър, опера и др., свършвайки със социалното осигуряване и пенсиониране.

Съществуването на двете паралелни правни регламентации на обществените отношения е задължително, доколкото всяка от двете категории от лица – тези, които не желаят да се самоопределят по полов признак по различен начин от биологичния, а се основават именно на биологичния характер на пола, и другата категория, които предпочитат да се самоопределят по пол, различен от биологичния, следва да са равнопоставени, без дискриминационен подход от страна на законодателя.

На следващо място, съществуването на две паралелни правни регламентации е извикано като необходимост от очертаващия се конфликт между принципа на истинност и законовите фикции, между нуждата правото да стъпи на принципа на истинност при отразяване на фактите и обстоятелствата от обективната реалност, от една страна, и защитения от закона интерес или субективно право на избор на пол, различен от биологичния, от друга, който не стъпва на принципа на истинността. Подобен конфликт може да бъде видян във всички сфери на обществения живот – достатъчно ярък пример е спортът, в който сред жените лекоатлетки се състезава самоопределил се като жена мъж.

Но в най-голяма степен този конфликт засяга областта на обществените отношения, свързани с материята на произхода, уредена от частното право и неговото документално отразяване от нормите на публичното (административното право). Конфликтът между правата и интересите на лицата да получат обективна и истинна информация за своя биологичен произход – за своите биологични родители, чрез издаване на верни актове за раждане и правото на лицето с променен пол да се впише като втора майка или втори баща в същия акт за раждане, е вече налице в административната и съдебната практика. От тук се налага извод, че при обективно съществуващата единствена възможност едно дете да се роди от биологичен баща и биологична майка, вписването на две майки или двама бащи в актовете за раждане изисква създаване на законова фикция като инструмент на правото, в отклонение и в противоречие с принципа на истинност. Фикцията като правен инструмент не може да измести от правната уредба обективния факт, че детето произхожда от мъж и жена – негови биологични родители.

Подобен правен дуализъм е немислим на настоящия етап от развитието на обществените отношения, тъй като няма обществена основа. Правото е регулатор на обществени отношения, като в най-голяма степен дава регламентация на такива, които са вече съществуващи в обективната реалност. За да встъпи като бъдещ регулатор занапред на нови обществени отношения, несъществуващи на настоящия етап от развитието на обществото, с каквито възможности правото разполага, следва да е налице ясно очертана тенденция в развитието на обществото, да е налице обществен консенсус по даден въпрос. По въпроса, поставен за тълкуване пред КС, подобен обществен консенсус не е налице.

Поставянето на въпроса за внасяне в понятието пол на съдържание, различно от биологичното такова, чрез признаване на правото на самоопределяне по признак пол, различен от биологично определения, неминуемо би засегнал за в бъдеще и други биологично детерминирани фактори, с които законът свързва определени правни последици и това дали те могат да са предмет на самоопределяне по субективен признак. Например – ще може ли възрастта като понятие, нееднократно употребено в Конституцията като обективна даденост, също да бъде предмет на самоопределяне, или за нея признаването на такова право не може да се допусне. При определяне на възрастта, също и като при пола, съществуват обективни, независими от отношението на субекта фактори, които се проявяват както на вътрешно биологично ниво, така и на външно ниво на индивида. Няма никакво съмнение, че една голяма част от световната икономика и индустрия има за цел и оправдава съществуването си с производство, реклама и разпространение на средствата за преодоляване и заличаване на външните характеристики на възрастта като биологичен фактор. Това дава ли основание и поставя ли въпрос за самоопределяне по възраст, различна от обективната, и какво би се случило с правната система при признаване на подобен интерес като законен?

Уредбата на обществените отношения от Конституцията на Република България не дава основание да се приеме, че в понятието „пол“ се влага смисъл, различен от биологичния. Ето защо Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд изразява становище, че понятието „пол“, употребено в Конституцията на Република България има само и единствено биологичен смисъл и следва да се схваща като уредено от КРБ и защитено от правото разбиране за човека като мъж и като жена.

Източник: Лекс.бг

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html