5.7 C
София
неделя, 5 декември 2021 г.

Звездата от „Братя“ Владимир Михайлов: Смъртта на баща ми разклати живота ми

Снимка: NOVA / Красена Ангелова

Всяка вечер Владимир Михайлов влиза в домовете ни с хитовия сериал „Братя“. Ролята на Денис Топал го превърна в един от най-харесваните актьори у нас в момента. Но освен актьор Владо е рок, поп, оперетен певец, китарист и текстописец. Завършил е английска филология, а езикът на Шекспир му отваря вратите към голямото кино. Снимал се е в повече от 70 чуждестранни филма, както и в българския „Възвишение“. Владимир Михайлов е и Фантомът на операта в едноименния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър. Играе и в „Мамма Миа“, „Клетниците“, „Исус Христос суперзвезда“ и Зоро в едноименната музикална постановка. Музикалният му път го свързва с групите „Сафо“, „Сленг“, Rewind, както и с Equinox, която представи България на „Евровизия“ през 2018 г. в Лисабон.

Интервю на Ивет Савова

Превърнахте се в истинска звезда покрай сериала „Братя“ по NOVA, господин Михайлов, въпреки че героят ви Денис Топал е много противоречива личност. Лесно ли ви е да го разберете и да си обясните действията му?

– Интересен въпрос, защото Денис Топал е много труден за разбиране и оправдаване. Има доста голяма амплитуда от емоции и върши неща, с които не може да се гордее. Не е лесно да оправдаеш такъв герой. За щастие го водят любовта и опитите му да бъде с жената на живота си Лора. Така че по тази линия всичко е оправдано. Опитвам се наистина да му вляза в кожата и да разбера какво е да си изправен пред такива тежки избори, каквито той трябва да прави. Чисто актьорски този образ е много интересен. Винаги търся причината и мотивацията за дадено действие и ако не я виждам написана, сам си я измислям. Сценарият е много добър и историята е изключително интересна. Да играеш пълнокръвен персонаж не е лесно, но пък мен това много ме радва, защото се борим за реализъм в това, което правим, и нищо да не успее да извади зрителя от историята.

Колебаехте ли се дали да приемете ролята?

– На мен ми харесаха сценарият и ролята, но ми беше важно да видя обосновката – това, за което си говорихме. Исках да знам защо Денис би убил някого, да не е просто гангстер, а да е принуден да прави тези лоши неща. Видях тази обосновка и тогава вече бях напълно съгласен да се включа в сериала.

– Как прочита снимачният процес?

– Имаме много тежки емоционални сцени, понякога е трудно и физически. Екипът се грижи да се чувстваме комфортно. Много щастлив съм със снимачния процес – всички са наистина страхотни! Трудно е да излезеш от кожата на героя, когато 6 дни в седмицата снимаш. Бих сравнил създаването на „Братя“ с репетиционния процес на „Фантомът на операта“ и „Клетниците“, където отново ролите на Фантома и Жан Валжан са доста тежки в психологически план.

При сериала е същото – в кожата на героя си 6 дни

в седмицата. Даже седем, защото в неделя ти хрумват някакви неща, четеш материала за следващата седмица и на практика нямаш много време да живееш извън историята в сериала. Когато репетираш едно представление, е същото. Заживяваш с героя, сънуваш от негово име.

Снимали сте в над 70 продукции, повечето от които чуждестранни. Срещали сте се със Салма Хайек и Ейдриън Броуди. Какви са те извън камерите?

– Бих искал да направя едно уточнение. Едно е да имаш роля в киното, друго е да имаш участия във филми и да се появяваш в няколко сцени. Иначе Салма Хайек и Ейдриън Броуди са много добри професионалисти, много човечни хора, не страдат от излишно високо самочувствие. Те са на най-високото ниво в световното кино, но въпреки това с тях можеш да си говориш за всичко. Гонят си задачите и обичат да са подготвени за работата си. Имахме много хубави моменти с тях, особено със Салма Хайек – бяхме на семейна вечеря с майка й за рождения й ден, имахме допълнителни репетиции заедно. Събрахме децата да си играят, защото нейната дъщеричка е горе-долу на годините на моята дъщеря. Същият човек е и Гай Пиърс, с когото наскоро имах удоволствието да снимам един филм – Memory, в който участват и Лиъм Нийсън и Моника Белучи.

Гай Пиърс е невероятно земен и симпатичен,

със страхотно чувство за хумор. С Лиъм Нийсън и Моника Белучи нямам сцени, имах основно с Пиърс, тъй като в лентата съм част от ФБР екип, на който той е ръководител. Режисьор е Мартин Кембъл, който е режисирал два от филмите за Джеймс Бонд. Невероятно удоволствие е да работиш с такива хора и атмосферата, която създават, е много приятна.

Владо Михайлов и Сална Хайек в кадър от филма „Септември в Шираз“
Снимка: БТВ

Доста голям процент от българите не могат да си представят да си говорят със Салма Хайек или Гай Пиърс. С нея давахте ли си съвети за децата например?

– И със Салма Хайек, и с Гай Пиърс много сме си говорили за деца, за детегледачки, за битови проблеми и много се смеем на тези неща. И за музика много сме си говорили, защото те имат отношение към нея. Гай Пиърс е музикант, Салма също пее прекрасно. Нейната майка е оперна певица. Всъщност темите са безкрайни и сме водили много непринудени разговори, сякаш сме стари приятели. Със Салма Хайек се шегувахме за Антонио Бандерас и Джерард Бътлър, които са й приятели освен колеги. Впрочем Джерард Бътлър е продуцент на филма, в който се снимахме заедно -„Септември в Шираз“. Това са хора, които не виждат нужда да слагат някакви граници, и това помага на взаимоотношенията на героите ни.

Наложи ви се да се разделите с по-дългата си прическа. Това ли е най-голямата промяна, която сте предприемали заради роля?

– Това и загубата на тегло. За „Септември в Шираз“ ми се наложи да отслабна за много кратък период от време. Почти не ядях, последните два дни

категорично спрях да се храня и да пия дори и течности.

Кардиотренировки и много тежък режим. Така успях да сваля 8 килограма за 10-12 дни. Исках още да смъкна, но нямах време. За ролята на Денис също се разделих с няколко килограма и се старая да ги поддържам. Актьорът трябва да предприема промените, които са необходими за дадена роля, както и да придобива съответни специални умения. Ако се налага да играеш образ от минала епоха, трябва да се поинтересуваш какви са били времената, да заживееш в онези години и да си представиш какво точно е било. Всичко трябва да ти е ясно, за да се чувстваш сигурен.

-Какви са специалните умения, които придобихте, откакто се занимавате с актьорство?

– С Денис Топал например имам доста сцени на руски. В този сезон имам и на френски и английски. Тези три езика мога да кажа, че владея добре. Иначе се е налагало да яздя, да участвам в каскади, фехтовка, стрелба. В „Септември в Шираз“ ми се наложи да се науча да свиря на пиано, а никога не се бях докосвал до този инструмент. За 10-12 дни трябваше да се науча да свиря една песен, и то не много лесна. Успях с уроци по 8 часа на ден заедно с учене на ирански акцент. Всичко, което една роля изисква, актьорът е нужно да го подготви.

Като Жан Валжан в „Клетниците“ Снимка: Софийска опера и балет

Споменахте музиката. От 12-годишен свирите на китара. Защо обаче записвате английска филология, а не НАТФИЗ?

– Филологията беше естествено продължение на моя интерес към англоезичната култура. Вкъщи сме гледали много американски и английски филми, слушали сме такава музика. Когато завърших гимназия с английски и руски, се чудех какво да уча. Първо кандидатствах скандинавистика, но не ме приеха. Влязох в казармата и щом се уволних, реших да продължа с английска култура и литература, защото ми беше много интересно.

Кои са най-ценните ви спомени от детските години?

– Вкъщи винаги се е слушало много музика и много се говореше за филми. Родителите ми имаха любими филми и актьори. Гледали сме всякакво кино вкъщи, много видеокасети са минали през дома ни. И двамата с брат ми много обичахме да ходим на кино.

С баща ни сядахме и слушахме плочи на пълна тишина

и после правехме разбор кое ни е харесало, кой как свири, кой ти е любимият китарист. Имали сме много такива ценни мигове заедно. В един момент, както той ни показваше любимите си групи, започнахме с брат ми да го „откриваме“ за други банди и се получи готин обмен. Това възпитание има огромно значение за формирането на мироглед, отворен към изкуството. Благодарен съм на родителите ми. Затова от дете поисках да бъда актьор, музикант и певец и това ми се случи.

Родителите ви са били зъболекари. Нямахте ли желание да продължите пътя им?

– Много за кратко се замислих дали мога да бъда зъболекар. Като по-малък разнасях по зъболекарските кабинети едно списание, на което баща ми беше станал директор – списание „Стоматолог“. Виждал съм какво точно представлява работата им, но така и не поисках да поема по този път. Благодаря им, че не се опитаха да ми обясняват колко ще ми е трудно, а ме насърчаваха. Никога не са ми казвали какъв трябва да стана, като порасна. Научиха ме обаче, че работата трябва да се върши с любов.

– Работили сте и в Щатите. Колко време прекарахте там?

– През 2001 година заминах на бригада в Щатите и

работих 5 месеца там като сервитьор в един голф курорт.

Там се запознах с бившата ми съпруга. Бях взел пари назаем при заминаването, но през първата седмица като отидох в Щатите, се оказа, че не мога да започна веднага работа. Въпреки това влязох в един музикален магазин и изхарчих всички пари, които имах, за дискове. Взех си едни от най-интересните дискове на банди и нови албуми, които в България нямаше откъде да намеря. Изхарчих всичко, което имах. После се молих в кухнята на курорта да ме изхранват, докато започна да изкарвам пари. След това всичко се нареди, даже успях и да пообиколя малко. Имах възможност да остана в Америка, но разбрах, че това не е моето място, и се прибрах в България. Случи ми се това, което исках.

Казвате, че ролята на Юда в „Исус Христос суперзвезда“ е сбъдната мечта, но се появява в момент, когато не сте толкова сигурен във вярата си. Какво беше породило това колебание?

– Едно от събитията в живота ми, които са ме разклащали, беше загубата на баща ми. Много е трудно да си обясниш защо един добър и трудолюбив човек трябва да си отиде в разцвета на силите си и така внезапно. Това беше истински тест за мен, който продължи години. Смятам, че ролите идват с цел и носят въпроси, на които трябва да си отговориш. И мисля, че ролята на Юда беше точно такава за мен. Предстои ми за втори път да влезе в живота ми – сега в постановка на Веселка Кунчева. Този път вярата ми е много по-силна. През ноември започваме репетиции. Представлението почти стартира миналата година на 13 март, но всички знаем какво се случи тогава. Чакаме този ноември да започнем най-накрая в Пловдивската опера „Исус Христос суперзвезда“. Дай боже сега да се случи, да има дълъг живот и каня всички да дойдат и да ни гледат. Очакваме и самият автор на текста да дойде. Той е видял снимки от процеса и е научил отзиви и беше решил да дойде, така че го чакаме.

– Остава ли ви изобщо свободно време с толкова ангажименти?

– Точно в момента не ми остава, но се старая, като имам по няколко часа, да свърша още нещо.

Съпругата ми много ме подкрепя.

Държи семейството цяло. Скоро ще приключат снимките на този сезон на сериала и ще имам малко повече свободно време.

Как се запознахте със съпругата ви?

– Видяхме се в едно заведение, където нейната група „Силует“ имаше участие същата вечер, в която и моята тогавашна банда свиреше. И двамата сме рокендрол музиканти и вече имаме общ проект – групата Rewind. Албумът ни е от това лято вече във всички платформи.

Два пъти сте били и на „Евровизия“. Разкажете малко повече за тези преживявания.

– Това е една от най-големите сцени в света. Една огромна общност от хора и фенове се върти около тези конкурси. Градът, в който се провежда, става много цветен и жив. Феновете научават абсолютно всички участници и като те видят, реагират, сякаш са видели Мадона. Много е интересно и различно. Бях с Кристиан Костов в Киев, където България се класира на второто място. С Equinox на следващата година пък бяхме в Лисабон, който остана в сърцето ми завинаги. Португалия ми липсва оттогава. Бяха две седмици, през които работиш постоянно, но така се докосваш до големия шоубизнес. И двата пъти бяхме много високо оценени. С Equinox спечелихме наградата на композиторите и за най-добро визуално представяне. Гордея се, че бях част от тях.

В Лисабон се срещнахме и с Филип Киркоров.

Бяхме на рождения му ден и му пяхме. Беше готино парти. Но в останалото време се скъсахме от работа (смее се).

Колко най-дълго сте работили, без да спирате?

– Най-дългият ми работен ден продължи повече от 24 часа на снимките на един клип на групата на жена ми „Силует“. Бях режисьор на видеото към песента Hurt U. Автор съм на музиката и текста. Имах идея как да се получи, те я харесаха, но видеото ни отне повече от 24 часа. Не знам момичетата как издържаха, аз почти не усещах умора до финала. Стана много хубаво видео, но мисля, че по-дълъг работен ден не съм имал.

Като човек, който е имал възможност да живее навън, имате ли надежда, че тук животът ще се подобри?

– В някои отношения съм обезверен, но в други съм обнадежден. Малко повече оптимист съм и имам надежда. Искам да говоря за образованието и културата. Трябва да имаме по-адекватно отношение към лекарите и учителите, за да могат те спокойно да вършат работата си.

Източник: в-к „Галерия“

 

 

 

 

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html