6.8 C
София
четвъртък, 2 декември 2021 г.

Жертвоприношения и животински кожи: Хелоуин преди 2000 години

Снимка: интернет

Хелоуин невинаги е бил отвратително комерсиалният празник, какъвто го познаваме днес. Като доста големи празници, той датира от езическите времена, бележи смяната на сезоните, а християнството го припознава по-късно. Интересното обаче е, че много от традициите, които са част от Хелоуин днес, всъщност са стари като самия празник.

Честването на това, което днес наричаме Хелоуин, както и Денят на Вси светии, започва преди 2000 години в Ирландия, а празникът е келтски. Хората тогава са смятали времето около началото на ноември за Нова година, тъй като тогава са приключвали земеделските дейности и събирането на реколтата за зимата.

Келтите са наричали празника Самайн и са смятали, че в тази вечер духовете на умрелите се връщат на земята. С тях идват и феи, демони и леприкони.

За рождено място на фестивала на Самайн се смята пещерата Оенагат в Ирландия. За келтите именно тя е портата, която свърва реалния свят с другия, населен с демони. Името на мястото значи „пещерата на котките“, но се е смятала за вратата към ада.

Самият фестивал се е провеждал в Раткроган, където е била и пещерата – келтски център на древното ирландско кралство Коннаут, и е бил доста кървав и зловещ.

Келтите са разделяли годината на два сезона – зима и лято, обяснява пред National Geographic Дороти Брей, експерт по ирландски фолклор от университета Макгил в Канада. Сезоните са рамкирани от 4 празника. Имболк се празнува на 1 февруари и е пролетен фестивал, които съвпада със сезона, в който започват да се раждат агнетата.

Билтейн е на 1 май отбелязва края на зимата, Лъгнасад е на 1 август и е посветен на жътвата, а Самайн е на 31 октомври и бележи края на природната година и началото на нова.

Самият Раткроган не е точно град, а мястото за събирания в кралството и за провеждане на празниците. По време на Самайн фокусът е върху издигнат върху могила храм, около който има гробове на владетели и хора от елита. Привилегированите вероятно са и живеели там, а обикновените хора са отивали само по празници.

При празниците се е въртяла и търговия, гуляело се е, хората са си разменяли подаръци, играели са игри, уреждали са бракове. На Самайн в сърцето на Раткроган, в храма на могилата, животни са принасяни в жертва на боговете. Хората са правели и ритуални дарове, като на Самайн те са били за духовете от долния свят. Келтите са вярвали, че по време на Самайн, някои от тях са изскачали на горната земя през пещерата Оенагат, защото именно на този ден невидимата стена между света на живите и на духовете и демоните изчезвала. Тогава купища плашещи същества и зверове от отвъдното са излизали, за да вършат поразии по земята, но и за да я подготвят за зимата.

Келтите са били благодарни на духовете, че се грижат за земята, но и са се страхували от тях и яростта им. За да се предпазят, те са палели ритуални огньове на върховете на хълмовете и по полетата. След това са разпръсквали пепелта по почвата, за да продължи да я пази от лош късмет. За да не бъдат завлечени от дяволите в отвъдното, келтите са се дегизирали като таласъми, за да объркат духовете. Костюмите им вероятно са били от животински кожи. А младите мъже дори са се обличали като жени и обратното, което е било немислимо в другите дни от годината.

Хората са носели и маски или са мажели лицата си в черно, за да се представят за мъртвите си предшественици. И приликите не свършват дотук. Келтите, преоблечени като духове, са ходели от къща на къща, правейки глупави сценки, за да получат храна или напитка. Този обичай пък – да се оставят храна или напитка пред къщата за „подкуп“ на свръхестествени същества, се смята за още по-древен.

Той се пренася и в средновековна Англия, когато хора са молели на вратите на богатите на Хелоуин за „кейкове за душата“. Вместо да заплашат с номер, ако не получат лакомство, те са обещавали да се молят за душата на този, който им даде храна.

Популярният обичай да се хващат с уста ябълки, плуващи във вода, също може да се корени в келтската митология, която свързва този плод с другия свят. По-късно това е била начин хората да си избират половинка – ако хванеш ябълка от водата, ще се ожениш за тази, която я е поставила там.

Тиквата, в която гори свещ, също се свързва с келтския празник. Древните са пренасяли огъня от кладата в дома си, като са го предпазвали от вятъра, прикрит в издълбана ряпа.

Постепенно, когато християнството измества по-старите религии и приема езическите празници, през 7-ми век Самайн става Денят на Вси светии, или All Hallows’ Day. Кладите, костюмите и шествията във вечерта преди 1 ноември остават, името се променя на All Hallows’ Eve, което пък става Halloween. Последното е популяризирано от едноименната поема на шотландския поет Робърт Бърнс от 1785 г.

Европейските емигранти пренасят празника в Америка, а оттам нататък историята му е далеч по-ясна. И не толкова интересна.

Източник: webcafe

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html