2.8 C
София
четвъртък, 2 декември 2021 г.

„Игра на калмари“: Жаждата за кръв като огледало на обществото?

Снимка: DW

Според „Игра на калмари“ много бедните и много богатите хора имат едно общо нещо: животът им не е забавен. Някои от тях не знаят как да изхранват себе си и семействата си, а други са отегчени от изобилието. Защо да не ги обединим? Без да разгласявам: „Игра на калмари“ се организира от много богати хора, които канят стотици неудачници, за да се забавляват. Те трябва да преминат успешно през шестте кръга на играта. Всички, които не успеят да преминат поредния кръг, са „дисквалифицирани“ – екзекутирани. Победителят ще получи огромна парична награда.

Този вероятно най-успешен сериал в историята на Netflix разказва за обикновени детски игри, в които на карта са поставени животът и смъртта. Независимо дали става дума за игра с бягане, в която всеки, който се движи в неподходящ момент, бива застрелян, или за губещи отбори, които пропадат в зеещи дълбини сред почти зловеща тишина – в крайна сметка по-важни са коварните психологически трикове, използвани за изпращане на играчите през кръговете.

Брутално и непоносимо

На моменти действието е толкова непоносимо, че някои хора са се отказали от поредицата. Но кой всъщност е измислил нещо толкова обезпокоително? Това е корейският режисьор и сценарист Хван Донг-хьок. Той е подготвил историята още през 2008 г. и дълги години е обикалял с нея от врата на врата. Никой не го искал, историята изглеждала твърде брутална и нереалистична за всички потенциални инвеститори. Хван Донг-хьок разказва пред Wall Street Journal, че дори е трябвало да продаде лаптопа си, за да си купи храна. Трябваше да се случи Корона-пандемията, за да можеше все по-задълбочаващата се пропаст между богати и бедни да се открои до такава степен, че историята да стане достойна за внимание – казва Хван. „Светът се промени. В сравнение с това, което беше преди десет години, всички тези моменти само правят историята още по-реална за хората днес.“

Огледало на обществото

През 2020 г. корейският филм „Паразит“ спечели множество „Оскари“. И в него корейската социална структура е централна тема. Възможно е международният успех на този филм да е допринесъл за това, че „Игра на калмари“ постигна такъв небивал успех.

Д-р Сулги Лие, специалист по кино и медии в Свободния университет в Берлин и Академията за изящни изкуства във Виена, е куратор на няколко ретроспективи на корейското кино. Той смята, че сериалът показва социалните проблеми в Южна Корея необичайно ясно. „Работните места се рационализират, чуждестранните работници се експлоатират и на практика се лишават от права, а йерархичната структура става още по-явна. В контекста на Корона-кризата се появиха съобщения за висок процент самоубийства сред хората, които просто са попаднали в пролуките на социалната мрежа, поради липса на каквато и да е осигуреност. Мисля, че неща, което са по принцип сходни в световен мащаб като социална тенденция, се проявяват по-остро в корейското общество.“

Това се допълва от факта, че играчите в поредицата идват от най-различни среди: съкратен работник, експлоатиран пакистанец, бивш елитен студент, жена, избягала от Северна Корея, лекар, който е допуснал медицинска грешка – и, разбира се, гангстери. Всички те вече нямат шанс „навън“, защото обществото се разправя жестоко с неудачниците.

Ето защо всички, които са оцелели след първия кръг на играта, продължават да играят доброволно. Защото – както се казва в един момент: „Има два ада. А по-лошия от двата е реалността.“

Насилието не е най-бруталната съставна част

„Игра на калмари“ често е критикуван заради драстичните сцени на насилие. И все пак насилието в популярните филми и сериали не е нищо ново. Филмите на режисьори като Куентин Тарантино или хитовия сериал „Игра на тронове“ са само два примера за всевъзможни кланета, представяни в небивали подробности.

Според Лие наистина жестокото в поредицата е, че обикновените детски игри изведнъж се превръщат в кървава касапница – в пясъчника, под катерушките, пред стени, изрисувани с облаци от сини овце. „Простият, но ефективен трик се състои в това, че сериалът се връща към съвсем архаични детски игри като игра на топчета или дърпане на въже, и че именно от тази среда ескалира насилието. Интересното в поредицата не е самото насилие, а това напрежение между играта и насилието.“

За Лие е очевидно защо „Игра на калмари“ се харесва толкова много най-вече на младите хора: голяма част от поредицата силно напомня структурата на компютърните игри. „От една страна, отброяването на смъртните случаи, което не е нещо необичайно за игрите – като събирането на трофеи или точки – а от друга страна, тази структура на нивата: ако изчистите едно ниво, преминавате към следващото.“

Удивителни обрати

Любителите на сериали обикновено бързо предвиждат какво ще се случи по-нататък. С „Игра на калмари“ това не е толкова лесно. Сценаристът Хван Донг-хьок винаги подготвя нови изненади. Зрителите не могат да намерят опорна точка, не могат да се идентифицират с никого. Рундовете на играта винаги изискват нови отбори – тези, които трябва да останат заедно в един рунд, могат да станат противници на живот и смърт в следващия. Тук никой не е в безопасност, най-силният може да се превърне в най-слаб – и обратното.

Драстичният начин, по който е разказана тази история, със сигурност се дължи на културната и политическа среда в Южна Корея. „В Корея има много противоречия между традицията и модерността, и тези противоречия съществуват едновременно“, казва Сулги Лие. „И тези конфликтни зони са много интересни за филми и сериали. Ето защо историите се разказват по-радикално. Защото в обществото съществува постоянно напрежение.“

Източник: DW

 

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html