4.2 C
София
неделя, 5 декември 2021 г.

Източна Европа стана световен епицентър на COVID-19

 

Дезинфекция в Москва           Снимка: Ройтерс

Данните за хиляди или повече заразени с коронавирус за 24 часа в която и да било държава през есента и зимата все по-рядко са новини, защото се превърнаха в ежедневие. В последните дни обаче Източна Европа привлече вниманието на света: комбинацията между растящата заболеваемост, много високата смъртност и липсата на легла в болниците превърна региона в основен епицентър. Това повдигна в столиците в Западна Европа и въпроса до каква степен хаосът, завладял държави от България и Русия до Унгария трябва да се очаква и при тях.

С рекордите си по заразени и увеличаващите се починали България просто се вписва в общата картина на региона. Обичайно в западните медии се дава обяснението за ниското доверие в институциите и възхода на конспиративни теории като обяснение защо тези държави разполагат с много ваксини, а малцина проявяват интерес.

Данните сочат, че това се променя. Интересът към ваксините плахо се увеличава или поне се отдалечава от мъртвата точка, дали заради принудата или заради големия брой жертви, но остава въпросът дали е твърде късно.

Какво сочи статистиката

Миналата седмица случаите на вируса в Източна Европа надхвърлиха 20 млн. според преглед на „Ройтерс“ от петък. Числата в него сочат, че от Унгария (с 62% ваксинирани) до Украйна (с 19%), редица страни отбелязват ръст на заразяванията, невиждан от ноември миналата година.

Сред основните стойности в региона според изчисленията на „Ройтерс“:

– средно 83 700 нови случая на ден, рекорд от ноември миналата година;

– със само 4% от населението на света в Източна Европа са около 20% от новите случаи;

– Русия, Украйна и Румъния са три източноевропейски държави в първата петица по смъртност в последната седмица в глобален план.

Действително, данните за „рекордни по смъртност“ лесно могат да варират. По-рано в българските медии започна да се разпространява и оценка, според която България е първа по смъртност в Европа и втора в света. Други анализи я посочиха като първа в света. Worldometers я поставя на трето място по общ брой смъртни случаи на 1 млн. души, но в този конкретен списък сред „водещите“ са и редица други балкански и източноевропейски държави по данни от 1 ноември: Босна и Херцеговина (втора), Северна Македония (четвърта), Унгария (шеста), Чехия (осма), Румъния и Словакия са в първите 20.

Тези данни от проекта OurWorldInData със седмичната смъртност на 1 млн. души (събрани от масива на университета „Джонс Хопкинс“) показват недвусмислено много по-голямата смъртност в Източна Европа спрямо Западна и спрямо средното за ЕС.

Прави впечатление и ситуацията в Русия. Там от началото на вълната с „Делта“ смъртността не падна с месеци, а със започването на есента дори се увеличи.

Голяма част от новите случаи и новите починали идват от Русия, където, според анализа на „Ройтерс“, на всеки 5 минути 120 души дават положителна проба. Общо 40 на сто от всички нови случаи в Източна Европа са тъкмо в Русия. Над 40 хил. заразени на ден се превърна в норма в последната седмица; над 1000 починали е ежедневие от поне седмица и половина.

В Източна Европа някои експерти наблюдаваха с безпокойство събитията в Русия. Причината е, че първите признаци тежката вълна, свързвана с варианта „Делта“, се появиха още преди месеци. През септември започна само кулминацията, обтегнала докрай възможностите на лекарите. При много нисък дял на ваксинирани Русия опита да наложи масова ваксинация още през юни – когато ЕС предупреждаваше за опасна очаквана вълна на континента – но постигнатата цел от 60% се оказа непостижима.

Украйна отчете на 30 октомври 765 починали, малко преди това – над 27 хил. заразени. В Румъния на 19 октомври бяха регистрирани 18 863 заразявания, тогава бе отчетен и рекордът по смъртност – 574 души. Букурещ, а и по-малките градове, съобщават, че няма място в болниците. В резултат Румъния активира европейския механизъм за гражданска защита, за да получи медикаменти, апарати за обдишване и сатурация и други. Освен еврочленките Австрия, Дания, Нидерландия и Франция, помощ изпратиха и съседните Сърбия и Молдова.

И по-рядко споменавани държави, с по-голям дял ваксинирани, се оказват в тежко положение. Това се отнася например за Словакия (едва 46% ваксинирани). В Словакия, с население едва 5.5 млн., в събота имаше 5142 случая – повече на глава от населението, отколкото в седем пъти по-голямата, тежко засегната Украйна.

Унгария, с 62 на сто ваксинирани, изглежда донякъде като изключение, но остава доста под средното ниво за Европейския съюз – 66% (и 75 на сто – при пълнолетните). Миналата есен страната премина през много тежка вълна – с по няколкостотин починали в отделни дни – и за кратко оглавяваше списъка на страните с най-висока смъртност. Това убеди част от жителите да се ваксинират. Покритието на ваксините обаче не бе достатъчно и в последните седмици се увеличиха хоспитализациите, а това принуди властите да затегнат противоепидемичните мерки. В Будапеща наблюдават с безпокойство, че страната им вече приема пациенти, които здравната система на Румъния не може да поеме.

Болница в Белград. Точните измерения на пандемията в Сърбия, където всеки ден седмици наред има по над 6000 заразени при население, сходно с българското, не могат да се потвърдят. От месеци смъртността е няколко десетки души на ден. Експерти, медии и неправителствени организации поставят под въпрос данните, тъй като равносметката от миналата година е за трикратно занижена смъртност според правителството.

С много малкото си население Латвия не получава внимание като тежко засегната от пандемията, но страната, където живеят под 2 млн. души и делът на ваксинираните е 54% (по-нисък от този на другите балтийски съседи), регистрира по няколко хиляди заразени за ден. Към края на миналата седмица Латвия бе трета по смъртност в Европейския съюз след Румънияи България със 178.8 души на милион, при средно за Европа 23.8 случая на милион. Страната също стана тъмночервена на картата на Европейския център за контрол и профилактика на заболяванията.

Новозаразените – а вероятно и хоспитализираните – се увеличават и ще се увеличават навсякъде в Европа, докато публичният живот преминава отново от открити към закрити пространства. И държавите с покритие над средното в ЕС не са изключение. Засега и прекомерният натиск върху здравната система, и мрачните рекорди на запад обаче изглеждат далеч.

Източник: Дневник

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html