6.4 C
София
понеделник, 29 ноември 2021 г.

Откритие: Гъбите са далечни еволюционни роднини на хората

Сладководната гъба Spongilla lacustris   Снимка: Kirt L. Onthank/Wikimedia Commons

Удивително откритие за ранната еволюция на човешкия мозък. Мозъците са като гъби, които черпят нова информация. Но гъбите също могат да бъдат малко като мозъци. Гъбите, които са много далечни еволюционни роднини на хората, нямат нервна система. Но подробен анализ на клетките на гъбата разкрива това, което може да е просто ехо от нашите собствени мозъци: клетки, наречени невроиди, които пълзят из храносмилателните камери на животното и изпращат съобщения, пише днес ScienceNews.

Откритието не само дава улики за ранната еволюция на по-сложни нервни системи, но и повдига много въпроси, казва еволюционният биолог Тибо Брюне от Института Пастьор в Париж. „Това е само началото. Има още много за изследване.“

Сладководната гъба Spongilla lacustris обитава езера в Северното полукълбо. „На шега я наричаме Годзила на гъбите заради римата със Spongilla“, казва Джейкъб Мусер, еволюционен биолог от Европейската лаборатория за молекулярна биология в Хайделберг, Германия.

Колкото и да са прости, тези гъби имат изненадващо сложна структура. Клетките, открити в Spongilla lacustris биха могли да предложат следи за развитието на нервните системи. Учените потърсили активни гени в отделните гъбени клетки и в крайна сметка стигат до списък от 18 различни вида клетки, някои известни, други открити сега. Някои от тези клетки са използвали гени, които са от съществено значение за по-сложните в еволюционния план нервни клетки за изпращане или получаване на съобщения под формата на малки петна от клетъчен материал, наречени везикули.

Една такава клетка, наречена невроид, привлече вниманието на учените. След като видяха, че тази клетка използва гени, участващи в сигнализирането на нервните клетки, изследователите решиха да погледнат по-отблизо. Поглед през конфокален микроскоп разкрива неочакван пристан за клетките. 

И тогава разбират: Боже мой, те са в храносмилателните камери. Големи кръгли храносмилателни структури, наречени хоаноцитни камери, помагат за преместването на вода и хранителни вещества през каналите на гъбите, отчасти чрез удряне на подобни на косми придатъци на ресничките. Невроидите се навъртат около някои от тези реснички, установяват изследователите, а някои от ресничките близо до невроидите били огънати под ъгли, което предполага, че вече не се движат.

Невроидна клетка (оцветена в лилаво на това изображение с електронен микрограф) се доближава до храносмилателна клетка (аква) в камерата за хранене на гъбата. Тази близост предлага шанс на невроида да изпраща сигнали до другата клетка

Екипът подозира, че тези невроиди изпращат сигнали до клетките, натоварени да поддържат гъбата захранвана, може би използвайки везикули, за да спрат движението на обикновено вълнообразни реснички. Ако е така, това би било сложно ниво на контрол за животно без нервна система.

Откритието предполага, че гъбите използват части от комуникационни системи, които в крайна сметка се обединяват, за да работят като мозъци на други животни. Разбирането на детайлите може да даде възможност за поглед за развитието на нервната система. „Какво са имали животните, преди да имат нервна система?“, пита Мюсер. „Няма много организми, които могат да ни кажат това. Но гъбите са едни от тях.“

Източник: ScienceNews

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html