2.8 C
София
неделя, 5 декември 2021 г.

Новата Норвегия на самотните: Бебе от фризера за нея, психотерапия за него

Снимка: iStock

Вучето

Можете ли да познаете какъв ще бъде един от най-поръчваните на Дядо Коледа подаръци за пораснали момичета тази година? Ваучeр за витрификация. Не, това не е някаква подмладителна процедура с LED светлина или дерма филъри. Това е метод за замразяване на яйцеклетки – „за по-нататък“.

Разбрах го от жената, която ми гледа котката, когато ме няма. Пише ми оня ден: „Ще взема за Коледа да подаря процедура за замразяване на яйцеклетки на голямата дъщеря в Холандия, че както е тръгнало… Нито сериозен приятел има, нито възнамерява скоро да си седне на дупето и да прави семейство. Така си блее, ама докато се усети, вече може и да е късно за деца. И всичките ѝ приятелки са такива – независими били, все не може да им се угоди на мъже…“

Въпреки оживената дейност, която тече в сайтовете и мобилните приложения за запознанства и секс, все по-често в профилите на потребителите на социалните медии се мъдри едно леко унило и някак насила самодостатъчно „Single.“ В някои страни обаче положението с необвързаните и бездетни хора е достигнало такива епидемични размери, че се налага армия от социолози и психолози да се намесят със скалпел в ръка и да срежат проблема, за да стигнат до основата му.

Един от първенците в тази своеобразна класация е Норвегия. Никога преди в историята на тази голяма по площ, но сравнително малка по население (5,4 млн.) скандинавска страна броят на гражданите, които нямат партньор, не е бил толкова висок. Според проучването, проведено от норвежкия централен статистически институт, той е 1,4 милиона!

С какво е притеснителна тази цифра и как тя се отразява върху обществото и отделния индивид? Социолозите са установили, че има взаимовръзка между продължителността на живота и семейния статус. Статистиката показва, че от 1980 г. насам процентът на покосените от ранна смърт семейни мъже и жени е спаднал драстично. Но не и този на необвързаните! А това вече е повод за тревога.

Събужда се една сутрин една жена и…

И установява, че нещо ѝ липсва. Не, не си е изпуснала портфейла в таксито предната нощ, нито пък са ѝ откраднали мобилния. Липсва ѝ да бъде нечия любима и майка.

Да живееш без ангажименти към друг човек, да се прибираш, когато си искаш (понякога изобщо дори), да излизаш с приятелки, без да трябва да си проверяваш през десет минути телефона, за да не би детегледачката на близнаците да се е обаждала, винаги да имаш време за фризьор и йога – ах, безценно!

800 хиляди крони по-късно

Берит е на 35+, необвързана, с добре платена работа, собствено жилище, кола и домашен любимец. Ходи на срещи от време на време и също от време на време прави секс. Напоследък най-вече с цел забременяване. Но все не става и не става. В момент на ярост и неудовлетворение изтрива профилите си във всичките сайтове за запознанства – убедила се е в това, което жените по света твърдят от хиляда години вече, а именно, че мъжете са прасета. И не стават за бащи.

А както практиката показва в нейния случай, и спермата им не става. Затова Берит решава да се откаже от мечтата за традиционно семейство и да прибегне към изкуствено осеменяване. За целта обаче трябва да пътува до Дания, където още от 2007 г. предлагат такава процедура не само на двойки с репродуктивни проблеми, но и на необвързани жени.

В това отношение Норвегия изостава от скандинавската си съседка, защото едва в края на миналата година и там започват да използват биотехнологиите, за да помагат на самотни жени да забременеят.

12 опита и 800 хиляди крони (158 хил. лева) по-късно Берит е бременна.

Неудобството да бъдеш мъж

Нека наречем средностатистическия норвежец, който представлява категорията на най-младите необвързани мъже, тази на 18-29-годишните, Арне. Той тъкмо е навършил пълнолетие, когато движението #MeToo е в разгара си. Така че младежът пораства и пуска мустак във времена на кардинални промени в социалните нагласи, времена, в които борещите се срещу дискриминацията на расова, полова и сексуална основа приковават очите на целия свят върху себе си.

В началото Арне приема всичко случващо се в обществото с ентусиазъм и въодушевление. Постепенно обаче, с нарастване на физиологичните и емоционалните му нужди да си има гадже, ентусиазмът му започва да се спихва като спукана топка.

Причината е, че колкото повече общува с представителите на противоположния пол, толкова повече се омотава като пиле в кълчища. И не защото е някакъв грозен смотаняк, който не може да върже две думи на кръст, а защото разбира, че най-големият му проблем е, че е… мъж. По-точно, че е цисджендър – т.е. мъж, който е такъв и по полови белези, и по самоопределение.

Арне е селско момче и е свикнал да приема света по прост и логичен начин. Откакто обаче е заживял в столицата, гледа да не го раздава много мачо, за да не бъде счетен за арогантен простак. За да изглежда по-адекватно на урбанистичната дейтинг сцена, започва да се „поразкрасява“ като си лакира ноктите и носи бижута. В родното му място биха го счели за мека китка, но тук няма нужда да се обяснява. Не обича да си слага етикети пред другите, защото му е все едно как го възприемат – като цис, транс, би, пан или каквото и там да е. Важното за него е да го възприемат като добър човек.

Само че да си добър човек в днешно време не се оказва достатъчно, за да си хванеш сериозно гадже.

Страхът да не попаднеш под ножа на „културата на отмяната“

Заедно с наложителните и положителни промени, които #MeToo донесе, движението накара много млади мъже като нашия човек Арне да се страхуват. Да се страхуват да използват приложенията за срещи. И даже изобщо да излизат на срещи! За да не бъдат „отстреляни“, „канселирани“, без право на обжалване. Също като по времето, когато са били деца и са ги спуквали от подигравки или бой в училище. Затова и Арне е предпочитал да си стои вкъщи и да играе на плейстейшъна, самичък, чудейки се с какво толкова дразни съучениците си.

Днес Арне ходи на психотерапевт, за да се справи с чувството на безпомощност и несигурност, което го задушава, когато трябва да общува с хора (разбирай жени) извън тесния си социален кръг. Прибягнал е до тази стъпка, защото вярва, че ако получи необходимата професионална помощ, един ден ще бъде в състояние да намери някого, до когото да се събужда сутрин и чието лице на възглавницата до неговото да го накара да се усмихне.

***

В един идеален сценарий (не и в този!) мъжете като Арне нямаше да се страхуват да бъдат мъже, а жените като Берит нямаше да бъдат постоянно неудовлетворени от мъжете. В един идеален сценарий Арне и Берит щяха да се срещнат. И да си направят бебе. Не от фризера.

Източник: WebCafe

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html