2.8 C
София
неделя, 5 декември 2021 г.

Иван Кръстев: Вече няма твърди електорати, те са се „втечнили“

Снимка: News.bg

Преговорите за кабинет ще успеят, ако всички се чувстват като победители. Това заяви в интервю за „Свободна Европа“ политологът Иван Кръстев. По думите му в изборната нощ нито „Демократична България“, нито БСП, нито ИТН са имали усещането, че са спечелили.

„По тази причина тонът, с който ще се водят преговорите, ще бъде ключово важен. До момента, в който тези политически партии, които при това са в криза, техните ръководства подават оставки, нямат усещането, че те са част от една обща победа. Коалиция може да бъде сформирана, но тя много трудно ще се управлява“, каза още той.

Според Иван Кръстев шансовете за сформиране на правителство в момента са много по-високи, отколкото през април или след изборите през юли.

„И една от причините е много ясна – нито една политическа партия, която се опита да се държи деструктивно и която не позволи създаването на правителство, няма да получи подкрепа за това от хората като цяло“, обясни политологът. И допълни, че хората и политиците са уморени от последната година предизборна кампания.

По думите му другото, което прави създаването на правителство като че ли по-вероятно, е фактът, че за разлика от ИТН, която позиционира себе си като алтернатива на всички политически партии в България, не просто като алтернатива на управляващите, а като алтернатива въобще на политическото в България, „Продължаваме промяната“ се държи по много по-спокоен и, бих казал, конструктивен начин“, добави той, но уточни, че това в никакъв случай не улеснява ситуацията.

От ИТН съзнават, че са пропуснали шанса си.

„Пропуснаха го и едва ли ще имат отново такъв шанс. Затова чувствителността на различните партии… те са страшно уязвими, това ще бъде голям проблем на „Продължаваме промяната“. Те имат нужда не от политолози и от социолози, а от психолози, защото всички тези хора са също на ръба на истерията, непрекъснато имат усещането, че нещата са можели да се развият по друг начин“, каза още Иван Кръстев.

Другото е, че освен че трябва да преговарят за създаване на следващо правителство, страната има нужда от разговор, който да препотвърди определен тип консенсусни позиции, които също бяха по някакъв начин разклатени през последните години.

Според него за разлика от предните избори, лидерите на партиите са си дали сметка, че за да спечелиш едни избори, не е достатъчно да вземеш малко повече гласове отпреди, а дали има управляващо мнозинство, „от което ти искаш да бъдеш част“.

Политологът предупреди, че преговорите в момента ще бъдат водени между, от една страна, „Продължаваме промяната“ и, от друга страна, поне две от партиите ще разговарят с ръководства, които са си подали оставката.

„Това е крехко мнозинство. Психологически проблемът не е как ще реагират лидерите на тези партии, проблемът е до каква степен вътрешните напрежения в коалиционните партньори на „Продължаваме промяната“ ще се отразят на самите преговори“, каза още той. Но обясни, че според него те имат достатъчно мъдрост и си дават сметка, че никой няма да им прости, ако те успеят да сформират правителство.

По отношение на разминаванията между прогнозните данни от социолозите и реалните резултати от изборите Иван Кръстев заяви, че кризата на социологията не е български феномен. И даде примери с изборите в САЩ, гласуването за Брекзит и последните избори в Германия.

Според него въпросът не се свежда до това, което става в социологията, а до това какво се променя в обществото, а социологията не може да го улови. Той даде пример с ниската избирателна активност.

„Непрекъснато говорим за ниската избирателна активност, но се държим непрекъснато с ниската избирателна активност така, като че ли тя е нещо временно. Като че ли е някакво изключение. Обясняваме я с COVID-19, обясняваме я с факта, че хората са разочаровани“, каза още той.

„Но едно от нещата, които според мен са се случили в страната е, че в момента България е разделена на две Българии. Едната продължава, дори когато не ѝ харесва това, което вижда, да гледа политическите новини по телевизията, а другата просто изключва телевизора в момента, в който започне да се говори за политика. И ние непрекъснато се държим, като че ли тази България в един момент ще се включи в гласуването, в един момент ще се опита да направи своя избор. А тук става дума за по-радикален отказ на хората да повярват, че политиката може да промени по някакъв начин живота им. Затова проблемът с избирателната активност се оказа проблем според мен за колегите, когато се опитват да анализират какво ще се случи“, обяснява политологът.

Според него онази „България“, която не се интересува от избори, е доста разнородна група хора.

„Част от тези хора са хора с по-ниско образование, част от тези хора са високо образовани хора, които навярно се интересуват много повече от политика в други аспекти, които навярно са много по-добре подготвени да коментират икономически проблеми, които се случват в света. Но тези хора са демотивирани по няколко причини. Едната е, че много често тези хора са гласували за различни партии. Имат усещането, че независимо за кого гласуват, нищо не се променя. Втората е, че мислят, че много малко неща в българската политика зависят от това, което просто се случва в България, че има по-големи процеси, които определят икономическите процеси било в Европа, било в света“, казва още той.

Другото нещо, което социологията не може да улови, е фактът, че България е разделена не толкова на политически партии, колкото на две големи политически пространства, които имат много силна негативна конфронтация един с друг.

„Имаш хора, които искат да гласуват за Борисов и ГЕРБ или срещу Румен Радев, и хора, които искат да гласуват срещу Борисов и ГЕРБ или за Румен Радев. По тази причина независимо че на социологическите въпроси се отговаря с това коя е моята предпочитана партия, в деня на изборите основното, което тези гласоподаватели търсят, е партия, която ще победи другата страна. И неслучайно новите партии се оказват техен избор, защото партии като „Демократична България“ и БСП, участващи редовно на изборите, някак си са пропуснали възможността да убедят хората, че те могат да победят ГЕРБ“, каза още Иван Кръстев.

И обясни, че затова независимо от отговорите дори седмица преди изборите, в момента, в който стана ясно, че „Продължаваме промяната“ може да спечели изборите, голяма част от гласоподавателите в това протестно пространство са се преориентирали към ПП и са гласували за нея.

Според Иван Кръстев се е появил един друг избирател.

„Вече няма твърди електорати, те са се „втечнили“ и до голяма степен много по-важно при гласуването на хората е, че те гласуват „срещу“ повече, отколкото „за“, и търсят победа. Търсят не просто партията, която е най-близо до тях, а партията, която ще победи другата страна“, каза още той.

Според него социолозите мислят, че цялото общество участва в избирателния процес, което не е така.

Една от особеностите на ситуацията е, че непрекъснато България се разглежда така, като че ли тя е нещо уникално, каза още Кръстев.

„Не е така. Погледнете всички или повечето източноевропейски страни, които през последните три или четири години гласуваха, и специално погледнете страни, в които през последните 10 години една политическа партия, един политически лидер е доминирал политическото пространство“, обясни политологът. И даде пример със Словакия, Чехия и Унгария.

По думите му голямата разделителна линия е „статукво-промяна“, а не „ляво-дясно“, а корупцията се оказва ключова тема. Разбира се, тези, които са били на власт, биват атакувани за корупция и се появяват много силни антикорупционни коалиции – това, което свързва всички.

„По същия начин изглежда в момента предизборната ситуация и в Унгария, където партии от ляво до почти крайнодясно са в обща позиция и в обща коалиция, тъй като за тях това, за което става дума, е защита на демокрацията, а не просто защита на една или друга идеологическа платформа. Така че в този смисъл случилото се в България не е много различно от това, което наблюдаваме и в други източноевропейски страни“, каза още той.

По отношение на „Възраждане“ Иван Кръстев заяви, че тя е партия от друг тип.

„Тя е радикална и като антиевропейска, и в отказа от това, което доскоро изглеждаше като консенсус, а в същото време става дума за политическа партия с много артикулиран лидер, със сравнително млади и сравнително добре образовани гласоподаватели. Това не е старият тип русофилска партия на възрастни хора, които обичат да гледат стари филми“, каза още той. И допълни, че големият въпрос е как ще успеят и Кирил Петков, и Асен Василев, и новото мнозинство, ако има такова, да имат този разговор, да вкарат и да позволят да бъдат препотвърдени определен тип консенсуси.

Според него антиваксърският сантимент на част от електората беше много умело използван от „Възраждане“, за да може да влезе в парламента.

„Не забравяйте, че на предните два избора партията беше много близо до влизане в парламента, не им стигаха определени гласове. И в рамките на тази кампания те се насочиха изключително последователно и изключително точно към тема, която няма да ги направи победители в изборите, но ще им позволи да получат тези гласове, с които да влязат“, каза още той.

Според него позиционирането й като партия, която да гледа всичко, което се случва в Америка като някакво колониално управление е голямо предизвикателство към целия консенсус, който съществува между всички политически партии.

„Затова си мисля, че е изключително важно в рамките на следващите два-три до четири месеца – може конституционните промени, които президентът Радев смята да предложи, да са добър формат за това – много е важно да знаем сега различните политически партии къде стоят по всички ключови въпроси, пред които е изправена страната, включително и по въпроса как да се реагира на кризата, предизвикана от COVID-19, но и по въпроса за външнополитическата ориентация на страната, по въпроса за еврото. Защото в някакъв смисъл влизането на „Възраждане“ е шанс да чуем политическите партии да говорят по важните въпроси, за които те не говореха по време на кампанията, тъй като единственото, което говореха, е да се атакуват една друга“, каза още той.

Източник: Свободна Европа

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html