-2.2 C
София
сряда, 8 декември 2021 г.

Звездата на бг киното от соца Сашка Братанова: Невена Коканова ме научи да се гримирам

Сашка Братанова в спектакъла „Болки на душата“ по едноименния разказ на Ингмар Бергман
Снимка: Столичен куклен театър

Сашка Братанова се завърна на сцената след 15-годишен нежелан антракт. Една от най-играещите актриси в хитовото кино на соца излиза в моноспектакъла „Болки на душата“ по Ингмар Бергман. Постановката на режисьора Роберт Янакиев е в афиша на Столичния куклен театър и на „Възраждане“. Братанова влиза в образа на жена, която перфидно до жестокост изследва своята самота, докато преплита минало и настояще, реалност и илюзия. Актрисата се надява, че текстът на Бергман ще доведе до просветление в душите на зрителите. Самата тя е щастлива, че най-после отново е на живо пред публиката след дългото отсъствие от театъра, през което време снима в сериалите „Тя и той“, „Стъклен дом“, „Къде е Маги“, в италианската суперпродукция „Далида“, в руската поредица за Ванга, в драмата „Дамасцена“.

Интервю на Албена Атанасова

  • Бергман ли се оказва любимият ви автор, госпожо Братанова?
  • А, не. Гледала съм само един негов филм, в който той изобразява майка си и баща си като карикатури – „Фани и Александър“. Най-вече съм чела за Бергман и за любимите му актриси. Преди много години Атанас Ганев, шеф на театъра в Добрич, ми даде „Болки на душата“ – и двамата сме от Свищов, майките ни, мир на душите им, бяха приятелки. Обясни ми, че с колежка от Варна са стигнали почти до премиера, но след това тя се омъжила и емигрирала, като преди това платили авторските права. „Виж, прочети я – и ако ти хареса, направи я някъде“, ми каза Атанас Ганев тогава. Прочетох я, много ми хареса – но само на мен, никой друг не се възторгна. И дотук.
  • Защо не харесаха историята?
  • Струваше им се тежка. Смятаха, че няма да има публика, защото е прекалено сериозна. Кандидатствах за субсидия на разни места, но и там не се получи.
  • Сега, след премиерата, как я преценявате?
  • Моята героиня разговаря със събеседници, които видимо отсъстват. Но нали хората сме същества, които могат да контактуват и по този начин. Спориш мисловно с някого, а той дори не те чува. Често ми се случва и се питам защо влагам толкова енергия, след като няма кой да ми отговори. Но невинаги край теб има човек, с когото да общуваш.
  • Кои са хората, с които влизате в тези особени диалози?
  • В повечето случаи са тези, които или не са наблизо, или вече не са в този свят. С тях влизам в разговори, които не съм провела, когато е трябвало. И затова ги водя с някакво ожесточение.
  • Отчуждението ли е сред големите ни проблеми?
  • Може някой да е до теб и ти да оставаш далеч от него. Може и обратното: да е на много километри и въпреки това да го чувстваш близък. Особено сега, когато срещите на четири очи и без маски не се поощряват. Но е хубаво да има с кого да си кажеш нещо – успокоява душата.
  • Дъщерите ви, близначките Надежда и Вяра, имат ли време за приказки с вас?
  • Ами те работят, откакто завършиха училище. И двете владеят перфектно английски и италиански и това им помага. Първо попаднаха в компютърна фирма, която хич не беше за тях. Не можехме дори да се чуваме по телефона, защото ги наблюдаваха и им правеха забележки. Но в началото не го знаех и продължавах да им звъня упорито. После напуснаха, тъй като действително им беше много натоварено. За щастие имаха хобита. Още в гимназията бяха започнали да тренират карате. Надежда продължи и стана световен шампион в своята категория и възрастова група, но се разболя – две дини под една мишница не се носят. Отказа се от състезанията и специализира кондиционни тренировки. А Вяра се занимава с бездомни животни. Още като малка плачеше, когато виждаше как някой мъчи кучета или котета на улицата. Участвам в работата й малко като приемен дом. Връчи ми едно куче – осиновиха го, връчи ми второ – също, даже в Люксембург. Доведе ми трето, но никой не го поиска и остана при мен.
С близначките Вяра и Надежда (вляво)
Снимка: Личен архив
  • Защо не поискаха да станат актриси?
  • Когато бяха малки, започнах да ги водя по кастинги. Надежда дори я намираха за фотогенична. Но настана време, в което ме гледаха, че не мога да се оправям, и избраха друго. И слава богу, защото иначе нямаше да печелят достатъчно.
  • Откъде тръгнахте към изкуството?
  • Бях на 12, когато преместиха баща ми от Свищов, където съм родена, във Враца. Той беше военен диригент. След няколко назначения на татко се установихме в София. Първо живеехме в хотел, после под наем. Майка ми пееше в главните роли на представленията в самодейната оперета към профсъюзния дом на културата „Георги Димитров“, а аз бях в хора. Така започнах.
  • Защо останахте извън театъра за толкова дълго време?
  • Опитах много неща. Дори организирах сборна група за гастроли. Но не стана. Някои успяха, аз – не. С Пепа Николова направихме музикално-поетичния спектакъл „Ние, вие и аз“, но тя се разболя и почина. Две години по-късно тръгнах сама да го играя – има стихове, има песни, но няма комедия. Никога не съм била комедийна актриса – не ми върви тази работа. А Пепа я можеше и сама. Разказвала ми е как по цяла нощ на Нова година е правила шоу – кръв от гърлото й е текла.
  • Липсва ли ви Пепа?
  • Много хора се чудеха защо сме толкова близки. Срещнеш някого и си оставате приятели задълго. С друг – не се получава. Трябва да има разбиране, общност. Пепа беше голяма личност, изключителна жена. Много хора не я виждаха така и не я харесваха. А на мен ужасно ми липсва човек като нея.
С Филип Трифонов в „Момчето си отива“
  • Бяхте ли близки с Филип Трифонов, с когото си партнирахте прекрасно в „Момчето си отива“ и „Не си отивай“?
  • В киното е така – снимаш с някого, а после може да не го засечеш до края… Не знам до края на какво. Филип се опитваше да съществува извън сцената. Леон Даниел ни събра в „Жестоки игри“ в театър „София“ – беше страхотен спектакъл, дълго имаше голям успех. Но на Филип нещо не му хареса – обстановката, отношенията. И напусна. После пак се виждахме, но повече не сме играли заедно. Бяхме приятели във Фейсбук. Обади ми се по месинджъра да ми каже, че има годишнина на Людмил Кирков и ще направим чешма в негова памет във Враца – хем Людмил е оттам, хем там снимахме „Момчето си отива“ и „Не си отивай“. Двамата бяха много близки. Мисля, че Людмил изразяваше себе си чрез Филип. По пътя към Враца си говорехме и си разказвахме – само ако знаех, че това е последният път, в който сме заедно с Филип… Когато научих, че вече го няма, ми стана толкова мъчно… Отидох на погребението и ревах, ревах. Този светъл човек си тръгна изведнъж – няма го, изчезна. Като гледам, повечето светли хора не са тук, а са някъде там. И Невена Коканова е между тях.
  • Сприятелихте ли се с нея?
  • Въпреки че в „Момчето си отива“ и „Не си отивай“ нямахме общи сцени, отидох да я наблюдавам как снима. Бях я гледала във филма „Отклонение“ на моя професор Гриша Островски. А как играе там – не разбираш как въобще е възможно, а те с Иван Андонов са божествени. Чудя се защо не дават този филм по телевизията? Когато за първи път я видях на живо, беше още по-красива. И си помислих: „Боже, с тази жена ли ще се състезавам?!“. Нали в „Момчето си отива“ и „Не си отивай“ има някакъв вид съперничество между нас. Тя къде е, аз къде съм. Въобще няма база за сравнение. Виж, в Телевизионния театър сме били заедно – в „Свети, но не грее“. Там видях как тя се държи пред камерите – никога не застава с гръб. Имаше удивително пространствено усещане за себе си. От нея научих техниката на снимачната площадка. Самата Невена беше безумно фотогенична и красива. Във Варна, на едно издание на фестивала „Златна роза“, ме запита: „С какво ще бъдеш облечена?“. „В кафяво“, отговорих й аз. „Добре – и аз ще избера кафяво, няма да ти развалям решението“, добави тя. После ми направи забележка: „Защо слагаш спиралата на долните мигли, трябва да е върху горните – те кльопват, погледът става премрежен, а ако се разревеш, няма да размажеш грима“. Абе, уникална школа във всичко. Чак сега прочетох, че нейният девиз е „Аз съм актриса. Животът е моето хоби“.
  • Кога получихте първия шамар в киното?
  • Малко преди втори курс, когато Гриша Островски ме избра след кастинг за главна роля в „Петимата от Моби Дик“. Мая Драгоманска беше с черна коса и аз трябваше да бъда блондинката. Ужасно изживяване. Тогава ги нямаше днешните бои, а се използваше перхидрол. Изгориха ми косата, изгориха ми скалпа. Те ме мажеха, а аз ревях от страшна болка, но никой не спираше да ме мъчи. Пожертваха ми дългата до кръста коса. Като приключихме, не приличах на нищо и се остригах. Другото неприятно нещо беше, че за първи път натрупах килограми.
  • От стрес ли?
  • От ядене. До този момент си бях слабичка. Родителите ми никога не са разполагали кой знае с какви финансови възможности – вкъщи стотинката се цепеше на две. А край морето – ресторанти, ядене, чак пъпки ми избиха на челото. До края на снимките Мая Драгоманска беше бременна, а аз – дебела.
  • В руския сериал за Ванга пък бяхте с непривична за вас къса прическа…
  • Докато снимах в „Къде е Маги“, ми звъннаха от продукцията – режисьорът ме харесал по снимки, не пожела никакъв кастинг. Там си говорех перфектно на руски, макар че после ме озвучиха, защото гласът ми е много висок и не е подходящ за героинята – помощничката на Ванга, която пуска посетителите при нея. Руснаците почитат Ванга много повече от нас. За тях е задължително да направят подобен сериал. Докато тук се увличат по сюжетите, които са изчерпани и правени, подражават…
  • А били ли сте при самата Ванга?
  • Да. Исках да разбера нещо за мой близък починал човек. Бях си навила на пръста, че трябва да знам онова нещо, което само Ванга можеше да ми каже. Преминах през много перипетии, но все пак стигнах до нея. Отидох ей-така, просто се изтърсих без номер и без ред. Щях да се върна, но на втория ден, слава богу, влязох. Не съжалявам нито за миг. Поне веднъж в живота човек трябва да се докосне до феномен като Ванга.
  • Как мина срещата ви?
  • Тя първо не разбра за какво съм при нея. Дори ми се ядоса и малко ми се поскара. А после стана нещо много особено. Докато се уточнявахме, тя си говореше на характерния й диалект. Но когато стигна до същността на проблема, заради който я разпитвах, изведнъж този диалект изчезна – абсолютно и напълно – и тя започна да звучи съвършено литературно. И осъзнах, че някой друг ми говори чрез нея и че понякога става чудо. Пропускаме някои неща – че може да чуеш мислите на другия и да видиш някого, който физически не е до теб. Когато решиш, че всичко това е възможно, веднага си казваш, че откачаш. Както се знае, човешкият мозък не е изучен докрай.
  • Каква е вашата дефиниция за киното?
  • Тежко чакане. Но киното работи по този начин. Ако не ти идва в повече, значи ставаш.
  • Спомняте ли за някой инфарктен момент?
  • Цяла нощ снимах на Горублянското ханче, а след като приключихме призори, успях да се изкъпя за пет минути вкъщи, преди да ме вземат за следващия терен. Беше край река Искър. Там вече ме чакаше цял ескадрон полицаи на коне. Метнаха ме върху един жребец – той залитна към реката, а краката ми се влачеха по земята. Само си помислих, че ако се подхлъзне, край с мен.
  • Като ви слушам, ми се струва, че става дума за „Дъщерите на началника“…
  • Точно така. Прибраха го някъде в БНТ, не го пускат. Само аз го имам. Както и „Петимата от РМС“. Трябваше да си платя, за да ми ги запишат на флашка. Погребаха и двата филма по политически причини – първият е за Септемврийското въстание, другият е за РМС. Как ще ги изкарат в програмата? Не щат. Учудих се, че пуснаха „Черните ангели“.
  • Къде ще ви гледаме скоро в киното?
  • В „Смирен“ – игралния дебют на режисьора на „Умно село“ Светослав Драганов, но не знам какво е останало от ролята ми. Играя майката на един от героите – тя е в болница, иска да го види, а него го няма. На финала той идва, но е късно. При тази пандемия се чудя дали изобщо би могло да има официална премиера. Добре че са го показали на фестивала „Златна роза“ във Варна – за което разбрах съвсем случайно.
  • Връщате ли се понякога в родния ви Свищов?
  • Все по-рядко – нямаме къща, живеехме под наем. Все още имам братовчедка там. Понякога гостувам на семейството й, но пътят с автобус е много дълъг.

Източник: в-к „Галерия“

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html