-7.8 C
София
сряда, 26 януари 2022 г.

Легендарният борец Боян Радев: Бях горд и като работник в ТКЗС-то, и като миньор в рудника

Снимки: БГНЕС
Боян Радев е роден на 25 февруари 1942-а в село Мошино, днес квартал на Перник, Започва да работи като миньор още в юношеска възраст. „Тежък труд, много физически“, споделя Радев в интервю за БГНЕС, на когото като младеж се налага да използва 12-килограмов чук в мините в пернишко. Един ден младият Боян Радев, гол до кръста, целият изцапан в черно, излязъл за малко от мината, за да си налее вода на чешмичка, използвана от миньорите. В този момент се променя историята на българската борба, на родния спорт, на олимпийското движение. Бившият борец Тодор Иванчев вижда таланта срещу себе си. Малко по-късно Боян влиза в залата на „Миньор“ в Перник. За да се стигне до емблематичните почетни обиколки около тепиха в Токио, когато през 1964-а подгласниците на олимпийската стълбичка вдигат на ръце категоричния шампион Боян Радев.
– Г-н Радев, намираме се в Националния исторически музей, в зала „Дарение Боян Радев“, свято място, тук се събират спортът и културата.
– Много малко мога да говоря за тези произведения на изкуството – икони, паметници на културата от римско и тракийско време. Чувствам се много горд като влязох тук, да гледам нещата, които са изложени, представящи българската култура, изкуство. С това се гордея много.
– Като младеж работите в мините в пернишко. Мечтаехте ли, че може да стигнете чак дотук, да имате медал „Пиер дьо Кубертен“, да сте първият двукратен олимпийски шампион на България?
– Тогава никога не ми е минавало на акъла за такива работи. Проблемът ми беше яденето, общата работа, която извършвах непрекъснато. Бях горд и като каруцар в ТКЗС-то, и като работник в рудника. Това е моят живот. Каквото съм можел, съм направил. Трудно е в живота да изградиш такива кариери – и едната, и другата. Въобще много труд, много пот.
– Дългогодишният ви треньор Слав Славов споделя, че сте уникален талант, но и невероятен характер.
– Аз не мога да говоря много за моя треньор, защото той е много голяма личност. Това, което е направил за мен, съм много горд и му благодаря много на Слав Славов. Благодаря и на моите колеги Александър Томов, Георги Мърков, които сме воювали за големи постижения на българския спорт. Както на тренировките, така и в голямото състезание противника не трябва да го окуражаваш никога. Да му даваш да вземе точки и после да гониш дявола дали може да победиш в схватката. Много труден и интересен спорт е борбата. И според мен трябват много нерви, много добра подготовка за големите състезания – олимпиада, световно, европейско. Борбата си иска своето – да правиш кросове, да правиш походи, щанги, плуване по време на подготовки. И съм се стремял да тренирам много и да бъда горд със себе си, че все пак се отдавам изцяло на спорта борба. Борбата е голям спорт и донесе много слава на България. И трябва да бъдем горди и да уважаваме личностите в голямата борба, в големия спорт въобще.
– Изключително известен факт е, че ликувате на Олимпиадите през 1964-а и 1968-а. Може ли да ни споделите любопитни подробности за някой друг форум?
– В Румъния на световното първенство по 3-4 срещи правехме един следобед. И това ме караше да бъда много горд, че макар и в болница да бях един месец, от Румъния веднага ми дадоха билет и заминах за Букурещ и там отново се изкачих на почетната стълбица (б. а. – Боян Радев тръгва почти от операционната маса за столицата на северната ни съседка и печели сребърен медал на световното през 1967-а). Като отидох там Крали Бимбалов беше записан за участие в моята категория. Каза: „Бояне, аз не мога да свърша работа, ето ти трикото, ето ти екипа, действай“. Викам не е удобно, все пак ти си се готвил за световното първенство. Отвърна: „Участвай ти“. И по този начин участвах на шампионата в Букурещ и се класирах достойно. Тогава лично Тодор Живков поиска среща с мен. Посрещна ме в министерския съвет, черпи ме един коняк и бонбона.
– Носител сте на медал „Пиер дьо Кубертен“, награда, която се счита за най-ценна сред отличията в олимпийските спортове…
– Такъв орден, медал, много малко спортисти го имат. Докато олимпийски има много медали, но отличието „Пиер дьо Кубертен“ да те награждават… Президент на МОК по времето, когато получих отличието беше Жак Рох, прекрасен човек беше.
– Намираме се в НИМ. Тук е изобилие, богатство от културни паметници. Атмосферата е вълшебна. Може ли да ни кажете малко повече и за тази ваша страст. Като, че ли спортът и културата при вас вървят ръка за ръка?
– Тук ми е трудно да говоря за нещо, което не съм го правил аз. Едно е да събираш, друго да произвеждаш такива неща. И се чувствам много горд с тази колекция, която съм дарил на българския народ.
Дарител №1 е на Националния исторически музей
И Слав Славов, и Александър Томов, и Георги Мърков споделят за огромната страст, мисия, обич на Боян Радев към изкуството. Боян, макар и да скромничи, може да разказва с часове за картини, икони, скулптури. Достатъчно е да видиш, посвещенията към него на родни велики майстори с четка в ръка, за да разбереш, че огромното уважение към Радев не е само от учителите, съотборниците, приятелите и учениците му на тепиха, а и в необятната сфера на изкуството.
Големите успехи почти винаги вървят с голямо сърце. Боян Радев не прави изключение. Неслучайно е обявен за дарител № 1 на Националния исторически музей, където има наречена на неговото име зала „Дарение Боян Радев“, в чиято експозиция са изложени ценни културни паметници от колекцията му. Над 170 експоната – икони, църковна утвар, дърворезби, каменни пластики. Личат и произведения на културата от II-III век. Радев дарява на Националния исторически музей и всички свои най-ценни награди и отличия от борбата. В Музея са златните олимпийски медали, там е и медалът „Пиер дьо Кубертен“. Отличието е специално, притежават го малцина в света. Връчва се на най-великите спортисти олимпийци, демонстрирали изключителни качества както в спортната си кариера, така и в личния си живот. Медалът се счита от Международния олимпийски комитет за най-високата награда, която олимпийски състезател може да получи, по-ценна и от златно отличие от Игрите.
Радев е първият двукратен олимпийски шампион на България. Царят на категория до 97 кг в класическия стил на борбата през 60-те години на миналия век. 3-кратен спортист №1 на България. Световен шампион от 1966-а. Спортист на века в Спортен клуб „Левски“. Получава най-високото отличие на Международната федерация по борба – „Златна огърлица“. Приет и в Залата на славата на Международната федерация по борба. Епоха като спортист и личност в световен мащаб.
„Той никога не се отказваше. Не правеше крачка назад. Беше отдаден на спорта по уникален начин. Пределно концентриран, отдаден на подготовката. Невероятен талант, със страхотна воля. Нито веднъж не се оплака от изискванията ми по време на подготовки за големи форуми. 10-километров крос, вдигане на тежести с тонове, винаги изпълняваше поставените задачи. Но не само ги вършеше на 100 процента, а и придаваше нещо отгоре, 500 метра или 100 килограма повече“, заяви личният треньор на Боян Радев Слав Славов.  „Беше толкова трудно да му вземеш точка в преборване“, спомня си и 3-кратният сребърен медалист от олимпиади, 5-кратен световен шампион и 5-кратен европейски първенец Александър Томов. Боян Радев, вече отказал се от активна спортна кариера, помага на Томов в началото на звездния път на тепиха на Александър. „Каза ми, че когато му взема 1-2 точки, съм готов за титли. Наистина е много трудно да вземете дори 1 точка на Боян. А след като това се случи на тренировки, на следващия голям форум станах световен шампион. Когато тренирахме с него, имахме 6 квоти за световно първенство, трима от нас станаха първи, а още двама взеха медал. Невероятен човек, ментор за целия ни тим. По-голям брат“, допълва емблемата на световната борба Томов за светилото на олимпийското движение Радев.
„Не само неповторим спортист, велик човек, това е Боян Радев. Какъвто и суперлатив да се каже за Боян, няма да е достатъчно“, заяви олимпийският шампион от Мюнхен 1972 Георги Мърков. „Боян Радев е с основна заслуга за златния ми медал от Игрите. Благодаря му“, казва с голям трепет в гласа Мърков и уточнява, че в най-тежкия състезателен момент за него от олимпиадата в Мюнхен, в среща, в която е напът да запише негативен резултат, Радев изскача на сантиметри от тепиха и почва да дава най-правилните указания за успех на Мърков в схватката. Георги се вслушва в съветите на 2-кратния олимпийски шампион, изковава обрат, а няколко мача по-късно – също записва името си със златни букви в историята на спорта. „Имаше и много шеги по време на тренировъчните лагери“, допълва Мърков, акцентирайки, че личността на Боян Радев трудно може да бъде описана с думи – титан в борбата и уникален естет.
Източник: bgnes.bg

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html