-4.1 C
София
сряда, 19 януари 2022 г.

Отваряме ли вратата на Скопие за ЕС?

Снимка: Труд

Задкулисни коментари обвързаха Плана за възстановяване с позицията ни за началото на преговорите,  много лобита са замесени за бъдещото присъединяване на западната ни съседка. Дискретно, без излишен шум и фойерверки, управляващите възнамеряват да променят под външен натиск позицията на страната ни за бъдещото членство на РС Македония за ЕС.

Обтекаеми заявки за това даваха месеци наред от президентството и от “Продължаваме промяната”. Мотивът бе, че не може през 21-ви век демократична и европейска България да спъва съседна държава, която освен всичко друго, вече е и член на НАТО. Критики се чуха и от Брюксел, където Зоран Заев намери лоби в лицето на немски дипломати, както и на представители на Австрия, Чехия и Словения. Заговори се дори, че на България не се гледа с добри очи заради това, че блокира европейския път на Скопие. Задкулисни коментари обвързаха проблема с приемането на българския План за възстановяване и многото забележки по него с началото на преговорите на РСМ за ЕС.

След вчерашното посещение на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис от Атина научихме, че една от темите на двустранните му срещи в София с премиера Кирил Петков и президента Румен Радев е било именно бъдещото присъединяване на западната ни съседка към европейското семейство. Гръцките медии и редакциите в Скопие още по обяд съобщиха, че Мицотакис е заявил пред българските държавни мъже, че страната му твърдо стои зад европейската перспектива на РС Македония и Албания (виж карето).

От пресслужбите на “Дондуков” 1 и 2 обаче предложиха за българските медии преразказ на разговорите и дискутираните теми, сред които не бе точно тази за РС Македония.

Неслучайно пак във вчерашния ден президентът Румен Радев обяви, че темата за Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), който ще свика през януари, ще заседава основно за западната ни съседка.

“Езиковата омраза трябва да се прекрати, да има по-голяма свързаност между двете страни”, заяви Радев.

Очакванията са, че след заседанието на КСНС парламентът може да промени декларацията за РС Македония от 2019 г.

Нееднократно Кирил Петков вече заяви, че ще поставим “дискусиите със РСМ на нова основа, за да търсим решения въз основа на съвместна икономическа дейност, инфраструктура, култура и история”.

Красимир Каракачанов:

„Следейки изказванията на новия български премиер Петков пред чужди медии, имам усещането, че той търси повода да прави отстъпки, изваждайки на преден план теми като икономическото сътрудничество, жп линията между София и Скопие, авиовръзка между двете столици и т.н. Бих казал абсолютно незначителни аргументи, загърбвайки говора на омразата от страна на Скопие и постоянната антибългарска политика, която те водят. Това ми е усещането – че той ще се опита да подмени темите. Вместо да говори за правата на българите в Македония, за фалшификациите на българската история и възпитанието на омраза към българите, той ще започне да говори за икономика, жп релси и траверси и т.н.“

Константинос Мицотакис дойде, разговаря с Петков, каза, каквото каза за двустранните ни отношения на съюзници, партньори и добри съседи. Не подмина и спора ни със Северна Македония, който засяга като колатерална щета и Албания. Трябвало да ги пуснем в ЕС, защото това би отговаряло на регионалната сигурност. Нещо такова. Нищо подобно. След като Атина си опече работата със Скопие, след като държа македонците на къса верижка около четвърт век, сега продължава да следи с пунктуалност изпълнението на Преспанското споразумение. И да не внася за ратификация в парламента три от меморандумите, един от които е свързан тъкмо с европейската интеграция на Северна Македония. Късият повод продължава да е в ръката му.

Но Мицотакис си е грък и неговият интерес е да защити позицията си на премиер на държава, нееднократно обявявана от политическия елит в Скопие за мотор, локомотив, влекач и какво ли не още на европейската интеграция на Западните Балкани. Но камъните са в нашата градина. А ние отново се втурваме да решаваме спора си със Северна Македония на абордаж, правейки за пореден път грешки, които сме правили и преди.

Очевиден разнобой между институциите, различни акценти и приоритети, обвързване с нереални срокове, сякаш става дума за производствено предприятие. Няма вече да акцентираме на историята, забравяйки, че Съвместната комисия бе единственият инструмент от Договора ни със Скопие, който работеше. И затова може би дълбоко погрешно обвързахме политическото си поведение с решенията на експертите историци.

Добре, сега изведохме напред универсалния принцип за спазване на правата на българите оттатък границата, но защо убеждаваме публиката, че в момента, в който те бъдат вписани в Конституцията край Вардар, ние ще плеснем с ръце и ще се прегърнем със Заев, Пендаровски или когото там сложат за нов премиер. А това очевидно ще бъде технократът Димитър Ковачевски, когото опозицията в Скопие вече определи като “тридневен курсаджия”, оспорвайки му образованието и дипломата от Харвард. И отново вербални недомислици, които в сегашното изострено напрежение между нас и Северна Македония имат и политически смисъл. Петков да не се хвали, че щом македонците изберат Ковачевски за премиер, щял да му отиде на гости. От какъв зор? Ако някой иска да му направиш хаир, да вземе да се вдигне и да дойде в София, пък и ръка да целуне на когото трябва.

Гърците защо са такива? Ами защото каквото и да става при тях, колкото власти да се сменят, принципът, който следват е – добре е да сме добре със съседите, но най-добре е да сме добре със себе си.

Има признаци, че отваряме вратата на Скопие за членство в ЕС, но ще стане по най-лошия възможен начин за нас. Още когато наложихме ветото и т. нар. Рамковата конвенция казах, че не можем да излезем от тази ситуация без щети и никой няма да ни подкрепи. И оттук нататък, ако отстъпим под натиск отвън с някакви неясни тези, ще стане още по-лошо, отколкото беше.

Ние наложихме ветото на Македония по неясни причини, без много добре изградена позиция. Решението на България да блокира началото на преговорите за присъединяване на Македония към ЕС беше една изключително погрешна стъпка, която българското правителство направи по настояване тогава на т. нар. коалиционен партньор на ГЕРБ – “Обединените патриоти”. Защото трябваше да се водят преговори по всяко време и по всяка една глава, преди да бъде затворена. И от тук нататък ние няма как да излезем без щети. Естествено е, че след като България блокира членството на Македония, без изобщо да обясни за какво става въпрос, сега целият натиск ще бъде срещу нас. И крайното решение по въпроса ще е по-неизгодно от това, което можехме да постигнем преди две години. Така че ние трябва да погледнем нещата в тяхната реалност и да потърсим решение. Надявам се българските политици да проявят здрав разум.

За нов ден в двустранните отношения между Гърция и България, както в търговията, така и в други сектори, говори премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис в съвместните си изявления с българския премиер Кирил Петков след приключване на срещата между двамата в София. В дневния ред на разговорите бяха имиграцията, развитието на региона в по-широк мащаб и пандемията. “Гърция ще подкрепи България с всички сили в нейното ново начало”, каза гръцкият премиер, визирайки новия ден след избора на Петков за премиер.

Темата за Република Северна Македония не бе подмината и гръцкият премиер подчерта, че Атина подкрепя европейското бъдеще на страните-кандидатки, но без да забравя, че трябва да отговарят на критериите, които са определени за присъединяването им към Съюза, като винаги отдава приоритет на добросъседските отношения.

“В този контекст очакваме с нетърпение незабавното и едновременно свикване на първите междуправителствени конференции с Република Северна Македония и Албания. Разчитаме на вашата подкрепа за тази обща цел. Обсъдихме перспективата за организиране на петия Висш съвет за сътрудничество на Гърция – България. Много важен форум, който ще даде възможност на ръководните кадри на новото правителство да се запознаят с гръцките си колеги, с цел бързо популяризиране на всички общи области на сътрудничество между двете страни”, каза Мицотакис.

Позовавайки се на гръцко-българския Газопровод IGB, гръцкия премиер каза, че е обща цел на двете страни да бъде завършен възможно най-скоро, като заяви, че закъсненията се дължат на пандемията. И двамата лидери отбелязаха, че двете страни имат общи нужди от енергия и е положително, че потреблението на електроенергия в Гърция се увеличава през лятото, а в България през зимата.

Македонски медии: Мицотакис търси подкрепа от София

В Република online цитират и Кирил Петков, който по bTV в неделя заяви, че ще се срещне скоро с новия премиер на Македония, който вероятно ще бъде Димитър Ковачевски, наследник на Зоран Заев като лидер на СДСМ.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис поиска подкрепата на България за процеса на евроинтеграция на Македония и Албания на среща с новия български премиер Кирил Петков в София, пише македонският сайт Република online.

“Гърция подкрепя кандидатурата на двете държави в ЕС, при условие, че отговарят на критериите за влизане в Европейския съюз, най-важният от които е добросъседството и в този контекст очаквам бързо свикване на Междуправителствената конференция и разчитаме на вашата подкрепа за тази обща цел”, каза Мицотакис, цитиран от Република online.

В информацията се казва още, че гръцкият премиер е обявил позицията на Атина по интеграционния процес на Западните Балкани в Европейския съюз и е подчертал, че това е в интерес на всички.

“Ще имаме политически, икономически ползи и ползи за сигурността, както и напредък на целия регион в Европейския съюз”, каза Мицотакис след среща с Петков, съобщава още Република online.

Паневропейски коридор №8 (оранжевата линия) е един от десетте европейски транспортни коридора, който свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Северна Македония и България. Той е и един от четирите паневропейски коридора, които преминават през територията на България.

Коридор №8 е интермодален и включва пристанищата, пътищата, жп линиите, летищата, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури – помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по маршрута.

Общата му дължина е между 1220 и 1350 км, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. През България минават 631 км пътища, а изградената железопътна част е 747 км.
Около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на коридор №8 са на българска територия. Те са изградени и са в експлоатация.

Единственият неизграден български участък по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница с дължина около 2,5 км, преговори за който се водят близо 20 години.

Източник: Труд

 

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html