16.8 C
София
петък, 12 август 2022 г.

Политологът д-р Станислав Бачев: Коалицията е резултат от външно инженерство и финансови интереси

Снимка: paradigma.bg

Станислав Бачев е роден през 1991 г. в Шумен. Доктор по политология, историк, специалист по международни отношения. През 2020 г. издателство „Изток-Запад“ издаде книгата му „Параметри на постамериканския световен ред“. През 2021 г. е преведена на руски и английски, издадена в Русия и САЩ.

Интервю на Мая Белчева

– Първите дни на 47-ото народно събрание бяха белязани от някои фалове, от процедурни хватки, приложени от опозицията срещу младоците от „Продължаваме промяната“. Какъв парламент очаквате има ли хоризонт новата политическа реалност, доктор Бачев?

– Младостта не може да бъде оправдание, най-вече когато всъщност става дума за хора на средна възраст с претенция за вече постигнат успех. Парламентът не е училище за депутати, нито място, където трябва да се учим как да пишем, за да можем след това да прочетем какво гласуваме. Добър бизнесмен не означава добър политик, още повече държавник. Ниското ниво, а оттам и ниските резултати, са резултат от лош подбор, от свръхамбиция, която надхвърля собствените възможности, но също и от зависимости, най-вече външни, които се оказаха трамплинът към най-високото ниво в държавата. Моите очаквания са за театрален парламент, което не е новост. Няма предпоставки да очакваме нещо изключително от посредствени фигури, разбира се – има и изключения. Новата политическа реалност е добре подготвен стар модел, с разликата, че нашият свободен ход като държава вече е още по-ограничен.

 – В самия лагер на промяната – 4 партии са в него, кое е възможно да донесе трусове, от какво трябва да се пазят, какво да преглътнат? Там все пак има лидери в оставка – Корнелия Нинова, Христо Иванов и Атанас Атанасов, а в партиите им има брожения, особено в БСП.

– Каквито и противоречия да има – те са преглътнати със самия акт на съгласие и съставяне на кабинет. Спойката на коалицията не е идеологическа, за да е възможен разлом по тази линия. Коалицията е резултат от външно инженерство и финансови интереси. Конструкт, който беше в процес на сглобяване повече от година. Видяхме, че крайните позиции за червени линии с кого може и не може да се прави коалиция бяха размити в името на по-голяма цел според начина на представяне. Временните неща са най-продължителни. Ще направя паралел с думите на Буров от „Срещи с Буров“ – коя власт пада доброволно? Особено когато това е въпрос на оцеляване.

 – Как виждате бъдещите действия на ГЕРБ и на Бойко Борисов? Неговото лице вече не се появява по няколко пъти на ден в тв новините, но той едва ли ще се предаде лесно. Каква тактика и стратегия смятате, че ще предприеме?

– Сега е времето ГЕРБ да израснат, ако могат. Те имат хоризонт да постигнат това до местните избори през 2023 г. Това е и преломният момент за тях като партия. В областните центрове са концентрирани значителни финансови и кадрови ресурси, затова, ако те бъдат загубени, пътят им като партия ще бъде с бързи темпове надолу. Образът на бившия премиер излезе от една роля с положителен ореол и влезе в друга, крайно негативна. Стигна се до умора и пренасищане, затова в момента е нормално да се разчита на тактиката, че времето лекува и отмива. Не трябва да има подценяване, не заради собствена сила, а заради слабостта на останалите.

 – Анализатори говорят, че президентът ще бъде петото колело в коалицията. Някои дори залагат много скоро да се появят напрежение и искри между „Дондуков“ 1 и 2. Какво може толкова бързо да опъне нервите на премиера и екипа му и тези на президента?

– Ние трябва да можем да виждаме сянката зад всяка сянка. В момента имаме илюзия за парламентаризъм. По същество има пренасяне на част от служебната власт като редовна. Така че президентът е участник в това управление, с тази разлика, че основните негативи отиват в правителството, което е буферът. Но освен неговата сянка се виждат и сенките зад него. Най-важни са фигурите на ключовите министерства – вътрешно, външно, отбрана, финанси, а даже и образование. Те са директни продължения на президентската администрация. А вероятно първите три са винаги с директната санкция и одобрение на основния ни голям съюзник Щатите. При останалите има някакъв свободен ход, но рамката, която задава посока и поведение, не е собствено решение.

 – „Черната овца” за опозицията от ГЕРБ и ДПС е вътрешният министър Бойко Рашков. Как виждате неговата роля – на изчегъртване, на реваншизъм или на нещо друго?

– Не съм привърженик, когато една институция става заложник на чуждо его и нарцисизъм. Това води и ще доведе до противопоставяне на нашите служби и институции за сигурност, което е предпоставка за компрометиране на дейността и ефикасността им. Работа се върши тихо, иначе е шоу. Тогава целта не е крайният резултат в полза на държавата и нейното общество, а задоволяване на публичен глад и лична героизация, която се оказва фалшива. Ние вече бяхме свидетели на показни акции с различни имена преди 10 години. Това е грешен модел, а в тази сфера няма място за толкова много публичност и обикаляне на телевизии.

– Няма какво да се лъжем, но назначаването на партийни кадри вече тече с пълна сила и ще продължи. Знае се, че за последните 7 месеца бяха назначени различни експерти на много места в изпълнителната власт и във висшия държавен апарат. Ще има ли сега нова чистка от страна на лагера на промяната?

– Няма как да се случи чистка, защото вече назначените хора през лятото са част от управляващата коалиция и са кадри на различните партии – както в центъра, така и по места в различни държавни структури. По-сериозната стъпка, която ще покаже различност и дързост, е да се погледне към експерти, които са критични. Честната, базирана на експертиза критика е предпоставка за успех, стига да има кой да я чува и осмисля.

– Една от червените линии е тази за отношението към Северна Македония. Новите – т.е. младоците, имат много по-либерално виждане към проблема, те дори не гледат на него политически. Какви биха били грешните им стъпки по този казус?

– От много време се води война за нашите умове. А тя е съставена от различни битки – битката за нашата памет – историческа, родова и т.н.; битка за нашето бъдеще – тоест образованието на децата. Отношението към тази война не трябва да е като към бизнес начинание, нито към нещо преходно, защото залогът е нашата държава – днес като усещане за общност, а утре може да е и като усещане за цялост. Това е дългосрочна игра.

Ние имахме две възможности – краткосрочна и дългосрочна. Краткосрочната има една основна позитивна характеристика – тя показа за пръв път от много време, че ние, като държава, можем да се противопоставим и да кажем „не“. Вероятно за пръв път от 100 години. Подобна позиция е необходима за състоянието на обществото. Но от тук нататък следват негативите. Трябва политическа класа, която ще може да издържи на натиска. Освен че изисква твърдост, ако не бъде удържана тази позиция, ще бъде потвърден пропагандният разказ на поне една държава в Северна Македония. На този етап отстъплението ще е равносилно на национално предателство.

– А втората възможност каква е?

– Втората възможност е дългосрочна и изисква съвсем различно ниво на зрялост, но и на реализация. Ние пропиляхме последните 20 години за отглеждане на собствен разказ в главите на македонците. В крайна сметка всичко се свежда до психологическата битка за нечия памет. Означава отглеждане на идея в чужда глава – това става чрез медии, бизнес, обмен на студенти и ученици. И то не в посока от България към РСМ, а обратно – техни деца към нас. Много накратко исторически пример – Рим и после Византия. Когато не можеш да пречупиш чрез военни методи едно племе или народ, пречупи го културно. Работа на ниво духовност – ние като държава и елит забравихме къде ни е силата, забравихме ролята на църквата ни и като инструмент за подобни цели.

След това – връщане към символите на възрожденската епоха. Това означава, че образът на България не е на голям или малък брат, а на Майка. Когато почвата е обработена и плодотворна, тогава покълва жито, а не плява. Едва тогава следва да бъде заявено: да, Северна Македония под чуждо влияние лъже и подвежда, но Майка България може да прощава на своите деца. Това е имперската дългосрочна позиция, тя изисква подготовка както навън, но така и в посока навътре – към собствения народ. Още не е късно, но вече е различно.

– Кирил Петков вече почти обеща пълна подкрепа на България в НАТО, има ли опасност страната ни да се превърне в прифронтова държава и вместо лодки, както образно се изразяваше Борисов, в Черно море да порят американски бойни кораби?

– Има две възможности – едната е да бъдем изпълнителни на думи и да бъдем изпълнителни на практика. Съвсем скоро ще се потвърди или отхвърли тезата дали е компрометиран нашият суверенитет като държава, изразено чрез действията на новото правителство. Пътищата, мостовете и пристанищата могат да свързват освен туристи, но и военни обекти. Предполага се, че изборът си е наш.

 

Източник: в-к „Галерия“

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html