-7.8 C
София
сряда, 26 януари 2022 г.

Диригентът Найден Тодоров: Всички проблеми на обществото ни тръгват от образованието

Снимка: Руди Бежев

Найден Тодоров е сред най-талантливите диригенти и безспорен любимец на публиката. Той е композитор, тромпетист и пианист. В творчеството му има симфонични творби, опери, както и проекти с някои от най-добрите ни поп и рок музиканти. Бил е директор на Оперно-филхармоничното дружество в Русе, а от 2017 г. е директор на Софийската филхармония. Тази година дебютира и като писател – издаде книгата с разкази „Полъх на ангели“

Интервю на Мария Петкова

 – В края на годината каква е равносметката ви за 2021 в личен и професионален план? Разкажете някои от най-интересните и вълнуващи моменти/срещи – смешни, трудни, емоционални, с които ще си спомняте тази година.

– Ами… чакам с нетърпение 2022. Това е година, която не даваше много поводи за смях, но ме научи на много неща. В първите месеци от годината, след едно доста успешно начало, преболедувах ковид и престоят ми в болницата ми припомни, че животът е над всичко. Днес си давам сметка, че каквито и планове да имаме, колкото и да са големи мечтите ни, не бива да забравяме, че нищо не е на всяка цена.
В професионален план имах удоволствието да работя с Марта Аргерич, Гидон Кремер, Максим Венгеров, Сергей Накаряков, Валентина Лисица, Пласидо Доминго и Соня Йончева, с която имах концерти пред катедралата „Св. Александър Невски“ и в Зала „Чайковски“ в Москва. Срещата с такива артисти е неземно удоволствие и е изумително как животът ни поднася паралелно трудните моменти с такива, които оставят спомени за цял живот.

– Какви проекти подготвяте за идната година?

– Със Софийската филхармония смятаме да осъществим концерта си в Златната зала на „Музикферайн“ на 17 май и постепенно да възвърнем старата идея за гостуването на националния оркестър във важни европейски културни центрове. Сезонът ни в зала „България“ продължава традицията да представяме големи имена от световната сцена. Ще си сътрудничим с Готие Капюсон, Мария Жоао Пиреш, Еманюел Паю, Борис Березовски, Сабине Майер, Лидия Байч, Катя и Мариел Лабек, Юлиан Рахлин, Евгени Божанов, Светлин Русев, Веско Ешкенази, Людмил Ангелов и мн. др. прекрасни музиканти от българския и световния елит.

– Много хора смятат, че сте особено подходящ за министър на културата. Ако сте на този пост, какви биха били приоритетите ви?

– Министърът на културата трябва да е личност с авторитет, която може да защити интересите на гилдията пред Комисията по култура в парламента и пред финансовия министър, ако това се наложи. Да познава добре културните процеси както у нас, така и по света, да има опит в администрирането, да е добър мениджър и да има стабилна нервна система. Не съм убеден, че в България към днешна дата съществува такъв човек. Проблемът е основно в това, че за повечето политици, както и за немалка част от обществото ни, културата е нещо, което е добре, ако го има, но не е голям проблем и ако го няма. Малко на шега казано, идеалният министър на културата е този, който е в добри отношения с финансовия. Но може и да имаме късмет в сектора, понеже човекът, който бива спряган за финансов министър, всъщност има отношение към културата и изкуствата. Което, нека сме честни, е рядко явление у нас.

– Какви са най-големите ви тревоги днес? Оптимист ли сте за развитието на България?

– Бих искал да съм оптимист. Ние сме народ, който е  оцелявал при всякакви условия. Проблемът на днешното време е, че голяма част от разрушенията в обществото ни не са продукт на външна намеса, а на вътрешни процеси. И това трябва да бъде спряно. Но на мен ми се иска да спрем да мислим за оцеляването и да се фокусираме в развитието си.

Тогава имаме шанс наистина да обърнем посоката и да тръгнем отново нагоре. А като артист бих искал и хората да осъзнаят силата на изкуството и да се възползват от тази сила.

– Казвате, че за всяка житейска ситуация може да се намери подходяща реплика в „Междузвездни войни“. Има ли такива реплики, които подхождат на ситуацията, в която се намира България в момента?

– Има. Но ако ги цитирам, има опасност да се скарам с доста мои приятели и познати. А имам достатъчно главоболия и без да намесвам любимия си филм. Един малък хинт за любопитните – репликата на сенатор Амидала по време на сесия на сената в епизод три.

– Сред инициаторите сте за построяването на нов музикален комплекс у нас. Има ли движение по този проект, в подкрепа на който Валерий Гергиев свири у нас?

– Подготвят се нови инициативи за набиране на средства. Водят се разговори за създаването на проект на залата. Построяването на нова зала е дълъг процес. Осъзнавам, че сме в началото му, и се надявам, че всички ще се обединят в една обща кауза и няма да позволят личните пристрастия да повлияят на процеса. Искрено вярвам, че това е кауза, която може да обедини много хора. В същото време обаче искам да напомня и че София притежава едно бижу – зала „България“, а все още има много хора, които дори не знаят къде е тя.

– Какво може да се направи по отношение на музикалното образование на децата, за да придобият отношение към качествената музика?

– Да има такова образование. От години уроците по музика са формални, учителите не се стимулират да водят децата на концерти. Не мисля, че има реален диалог между министерствата на културата и образованието. Имам усещането, че всеки се бори сам за своите си каузи и сякаш не си дават сметка, че ако работят заедно, има много по-големи шансове да постигнат иначе общата цел. Темата е много дълга и болезнена. Защото не само проблемите на културата, но и въобще всичките проблеми на обществото ни тръгват от образованието. Може би то трябва да се превърне в основна кауза на политиците – да създадат образователна система, която да подготви следващите поколения по-добре от нас за запазването и развиването на истински ценните неща в живота. И културата, естествено, задължително следва да е основна част от това образование. Интересно е, че под „култура“ повечето хора си представят изкуствата, но те са само малка част от онова огромно понятие, което включва поведението и отношенията между хората в обществото, възгледите ни за света, границата между добро и лошо и т.н.

На сцената с Райна Кабаиванска
Снимка: Булфото

– Като любител на компютърни игри знаете ли такива, които развиват музикалния талант, дават познания в музиката или друга сфера на изкуството? Много родители протестират, че децата им играят на компютърни игри, но вероятно те могат да развиват различни качества, така ли е?

– Досега не съм играл игри, свързани с музика, но това е нормално – като музикант се опитвам, влизайки във виртуалния свят, да избягам от музиката. Има обаче съвсем не малко игри, които могат да ни учат на тактика и стратегия и да развиват качества в нас, които впоследствие да използваме и в реалния живот. И все пак нека не забравяме, че дигитализацията е бъдещето пред нас, но истинските човешки отношения се градят очи в очи, а не през екрана на телефона или компютъра.

– Как гледате на класически музиканти, които залагат на атракцията – като Дейвид Гарет например? А харесвате ли проекти, които обединяват класическата с поп и рок музиката?

– Дейвид Гарет освен шоуконцертите си прави и чудесни класически програми. Аз самият съм правил неведнъж кросоувър концерти и смятам, че всяко нещо, което се прави с мярка, е добре. Нямам нищо против подобни проекти, но трябва да знаем границата между културата и шоубизнеса. А това е шоубизнес. Не е лошо, просто е различно. И е изключително приятно и забавно. Докато помним, че е шоубизнес, а не култура…

– Тази година издадохте книгата с разкази „Полъх от ангели“, продължавате ли да пишете? Мислите ли за втора книга?

– Всъщност не съм спирал да пиша и имам достатъчно разкази и за втора книга, но засега се надявам „Полъх от ангели“ да стигне до повече читатели. А писането винаги е било моя страст – както на фантастични разкази, така също и пътеписи, а и спомени от случки и събития в живота ми. Но някои от последните се надявам никога да не видят бял свят, понеже, заставайки пред белия лист, не си спестявам мнението за хора и събития дори когато то не е съвсем лицеприятно.

– Кое е най-голямото предизвикателство пред вас в момента?

– Професионално – да изведа Софийската филхармония на световната сцена. В личен план – да се наспя.

– Кой е най-трудният период, през който сте минали в живота си, и кой е най-ценният урок, който научихте?

– Не е един. Често съм имал моменти, които да предизвикват безсъние. Понякога са били лични притеснения, често – проблеми в работата. Може би най-големият шок за мен беше, когато преди години получих заповед да уволня над 80 души. Не го направих, намерих начин да заобиколя заповедта, дори на цената на проблеми с хора над и под мен. Но от онзи момент насам ми се налага всеки ден да взимам хапчета за високо кръвно налягане. Това е цената, която платих тогава. И други тежки моменти съм имал, но усещането на ужас и безпомощност от онзи момент, когато получих тази заповед (и до днес помня точната дата и всяка една разменена реплика с хората около мен), ме спохожда и сега в сънищата ми, особено когато в работата стане по-напрегнато.

– Какво ви спасява в трудни моменти?

– Чувството за хумор и порция сарми. А ако стане съвсем тежко – Виена е на под 1000 километра. Няколко дни там ми действат невероятно – едновременно събирам сили и намирам решение на всички проблеми.

– Какво е последното нещо, на което се смяхте?

– Една много забавно написана номинация за министър на културата.

– Зает сте непрестанно с работа, как си почивате? Какво обичате да правите в свободното си време и остава ли ви такова?

– Какво е „свободно време“?

Източник: в-к „Галерия“

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html