25.8 C
София
вторник, 24 май 2022 г.

Българската академия на науките чества 110 години

Снимка: Българска академия на науките

Законът за Българската академия на науките е приет от Народното събрание в неговото 44 заседание на 16 декември 1911 г. и влиза в сила в деня на публикването в „Държавен вестник“ на 1 февруари 1912 г.

След повече от три десетилетия от създаването си, в началото на ХХ век  Българското книжовно дружество (БКД) може да отчете редица успехи. Утвърдило се като най-висшата научна институция в страната, то обхваща елита на българските учени – университетски преподаватели, пионери в отделни научни направления, активни общественици. Научните му издания се радват на внимание в страната и в чужбина. Към тях се проявява значителен интерес от чуждестранни библиотеки и научни институции. Дружеството поддържа редовни кореспондентски връзки с чужди университети, научни дружества и академии.  Някои от неговите членове се ползват  с висок  престиж  в международните научни среди.

Мястото на БКД в политическия, стопанския и обществен живот е силно изразено. Дружествени членове заемат висши административни длъжности, участват в управлението на страната като народни представители или министри, привличани са за експерти в национални стопански мероприятия.

С времето успешната организационна дейност в областта на науката и общественото признание  оставят пред членовeте на БКД въпроса за преустройството на институцията, която да прерастне в Академия на науките. Основание за това дава и добрият международен отзвук от проявите на дружеството.

Решителен тласък на процеса дава изключителната проява на председателя на дружеството финансиста Иван Евстратиев Гешов, който в 1908 г. поема изплащането на близо 120 000 лева, стойността на ипотеката, която БКД е сключила за дружествената постройка в Центъра на столицата. Единственото условие, което  известният политик и щедър дарител на българската наука поставя, е за 40-годишнината от основаването на Дружеството то да бъде прогласено за Академия.

За осъществяване на промяната е излъчена шестчленна комисия от представители на трите клона на дружеството.  Разработва се нов устав. Проучена е практиката на основни европейски академии със седалища в Берлин, Виена, Будапеща, Париж, Брюксел, Санкт Петербург. В процеса на преустрояване на БКД активно участие вземат университетските преподаватели и негови членове философът Иван Георгов, езиковедът Любомир Милетич, икономистът Георги Данаилов, юристът Владимир Моллов и др.

През януари – февруари 1911 г. уставът е приет и през март, на тържествено събрание на БКД  влиза в сила.

Провъзгласяването на трансформирането на БКД в Българска академия на науките е посрещнато със симпатия в обществото. Промяната е приветствана и насърчена от редица научни дружества, академии и университети в чужбина.

Официалното провъзгласяване на Книжовното дружество за Академия обаче става едва след съответната санкция на Народното събрание. През есента на 1911 г. законопроектът, който провъзгласява преобразуването на Книжовното дружество в Академия на науките е изработен, получава на 22 ноември одобрението на Министерския съвет и е подложен на три обсъждания от Първата редовна сесия на ХV Обикновено народно събрание на 10, 15 и 16 декември.

В мотивите, подписани от министъра на народното просвещение Стефан С. Бобчев, намира място разбирането на управляващите, че „подобни учреждения, навсякъде по света имат общонародно значение и се подкрепят за своите чисто научни цели, както от частни благодетели, тъй и от самата държава“.

Законът е докладван в парламетарната зала от депутата Стилиян Чилингиров, известен  писател и читалищен деец. Дебатите са  кратки, изказалите се народни представители се обединяват около разбирането за необходимостта на Академия на науките за просперитета на държавата.

Отношението на депутатите  най-ясно е  изразено в изказването на Михаил Такев, който като подчертава заслугите на създателите на БКД  изявява: “бъдещите поколения да знаят, че този парламент в знак на признателност към заслугите на това наше ученолюбиво дружество го прогласи и тури да служи за начало на бъдещата Българска академия на науките“.

Законът за Българската академия на науките е приет от Народното събрание в неговото 44 заседание на 16 декември 1911 г. и влиза в сила в деня на публикването си в „Държавен вестник“ на 1 февруари 1912 г.

В първия член се утвърждава БАН като „самостоятелно и независимо научно учреждение“, юридическа личност със седалище в София, намиращо се под височайшето покровителство на Царя.

Член втори определя мястото на БАН като българска национална научна институция: „Академията има за задача да развива и разпространява науките и изкуствата, особено с оглед към българите и българските земи, българския език и българската книжнина“. Ясно е дефинирана изследователската й роля: да „извършва и поддържа самостоятелни изучавания в областта на науката и  изкуствата и обнародва, подпомага и подбужда научни, книжовни и художествени трудове“.

Законът от 1 февруари 1912 г. фиксира не само официалното превръщане на Българското книжовно дружество в Българска академия на науките. Започва плодотворен период, в който БАН се изравнява не само с престижните чуждестранни научни институции, но и установява ефективни партньорства с десетки от тях, и което е най-важното – се налага като основната, най-висша институция и център на българската научна мисъл.

 

Източник: Българска академия на науките

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html