24.8 C
София
петък, 20 май 2022 г.

Die Welt: България беше „проблемно дете“, днес се държи смело и проевропейски

Снимки: ТАСС

Доскоро смятани за „проблемни деца“ на Европа, днес редица страни от Източна и Централна Европа вече изглеждат съвсем различно – също като България демонстрират смело проевропейско поведение и решителност, пише германският ежедневник Die Welt.

„В България се забелязват наченки на истинска политическа промяна след годините, в които страната беше окупирала последните места във всички класации за правова държава и медийна свобода“, пише изданието, като обръща специално внимание на премиера Кирил Петков и неговото образование в Харвард и това, че само преди година и половина той участваше в антиправителствените демонстрации, залели страната. „Много от гражданите на България тогава въстанаха срещу мрежа от корумпирани политици и олигарси, обвинявани в това, че контролират правосъдието и систематично се обслужват с парите от Брюксел“, пише в публикацията. От миналия декември 42-годишният Петков е министър-председател на страната.

Важно и за единството в ЕС

„Това, което се случва в България, е важно и за единството на целия ЕС – особено сега в контекста на войната в Украйна“, посочва Die Welt, като напомня, че страната ни, която е била част от съветския блок, е все още тясно свързана с Русия – икономически и културно, а се намира и под влиянието на мощната пропагандна дейност на Кремъл.

Но сега България застана твърдо на страната на Украйна. Неотдавна премиерът Кирил Петков посети украинския президент Володимир Зеленски, а след това изрази увереност, че Украйна ще спечели тази война. Преди две седмици Путин спря газа на България, но още преди това българското правителство беше обявило, че работи за прекратяването на зависимостта си от „Газпром“. Петков и гръцкият му колега Мицотакис наскоро дадоха старт на проект за изграждане на терминал за втечнен газ в Егейско море, който от 2023 година ще обслужва и други страни от ЕС. „Този натиск от страна на Путин няма да успее“, категоричен бе българският премиер.

Германското издание изтъква като позитивен пример и призива на Кирил Петков всеки да дари една своя заплата за Украйна, по неговия пример. Нещо, което у нас не се възприе много добре сред по-голямата част от обществото и политиците. „Понеже той управлява в коалиция с българските социалисти, които дотук блокират по-сериозна помощ за Украйна, включително доставките на оръжие, наскоро той дари в полза на Украйна една своя месечна заплата и призова във Facebook сънародниците си да сторят същото“, припомня „Die Welt“.

Също и в други източноевропейски страни членки на ЕС се виждат наченките на политическа преориентация, каквато доскоро беше почти немислима, четем по-нататък в статията. Вярно е, че тези процеси започнаха още преди нападението на Путин над Украйна, но външната заплаха ускори единението вътре в ЕС.

През последните години най-вече възходът на популистките и антиевропейски партии застрашаваха единството на Европа. То пострада и от последиците от дълговата криза, кризата с бежанците и от Брекзит. Но ЕС преодоля всички тези кризи, а евроскептиците днес са в отстъпление.

Най-вече Полша реагира отрано и решително срещу руската заплаха. Вицепремиерът Ярослав Качински, който дълго време играеше в един отбор с унгарския премиер Виктор Орбан, сега го обвини, че е „сляп“ за престъпленията на Кремъл. В Словакия пък се опасяват, че могат да са следващите, нападнати от Русия, и също обърнаха гръб на Орбан.

Путин постигна нещо неочаквано

„Европа сега е толкова единна, колкото рядко е била“, казва по този повод евродепутатът от Зелените Даниел Фройнд, цитиран от „Die Welt“. Последните седмици показаха ясно следното: ако Путин е целял да отслаби ЕС, с войната срещу Украйна той постигна точно обратното. Европейският съюз прие най-големия в историята си пакет от санкции, а много страни членки на Общността доставят оръжие на Киев.

Но също и безкрайната дискусия за обща отбранителна политика сега получава тласък – ЕС уверено върви към нова европейска стратегия за сигурност – например по отношение на идеята за европейски сили за бързо реагиране. Това се подкрепя и от европейските граждани. Изследване на „Евробарометър“ от началото на май показва, че 3/4 от гражданите на ЕС се обявяват за по-силно военно сътрудничество в рамките на Общността.

Източник:  topnovini.bg

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html